Растителни стебла от растение, расло в Китай преди 270 млн. години, е еволючионна главоблъсканица, която изправя ботаниците на нокти.
Вкаменените стебла са дебели по-малко от сантиметър, и в тях има водоносни съдове - белег, за който се смята, че е възникнал само 150 милиона години след появата на първите цъфтящи растения.
Предполага се, че фосилът, който е открит в китайската провинция Гуейжоу, принадлежи към загадъчна група растения, наречени гигантоптеридалес, защото стеблата им били намерени близо до огромни листа, приличащи на листата на други фосили в групата.
Смята се, че гигантоптеридалес са изчезнали преди около 245 милиона години. Голямата изненада дошла, когато учените изследвали стеблата под микроскоп и установили, че по цялото им протежение са подредени клетки, чиито стени в края са перфорирани.
Те образуват водоносни съдове с дължина 7 милиметра. Тези съдове са известни главно в цъфтящите растения, но се срещат и в някои други модерни растителни групи, сред които са някои сродници на иглолистните растения.
Други видове растения имат по-слабоспециализирани транспортни тъкани. Водоносните съдове са разделени с мека тъкан, което позволява на стеблата да се огъват. По тях има и власинки, което сочи, че растенията са били увивни. Както много модерни лиани фосилното растение имало огромни листа, всяко покриващо площ от около 400 квадратни сантиметра.
На ботаниците са известни по-стари лианоподобни растения от каменовъгления период (преди около 300 млн. г.), но те не са имали власинки за захващане.
Ботаниците не могат да преценят какво място заема растението в еволюцията, тъй като не са намерили размножителните му органи - основата на растителната класификация. Те са на мнение, че може би става въпрос за успоредна еволюция.
Коментари