Притча за камъка ще ви научи на най-важния житейски урок

Веднъж един мъдър дядо рекъл на внука си:

– Давам ти този камък. Искам от теб да го занесеш на битака и щом някой те запита за цената му, да не казваш нищо. Просто всеки път вдигай двата си пръста.

Чувайки заръките на стария си дядо, младежът се смутил малко, но все пак решил да ги изпълни. И ето че скоро се озовал на битака и изложил камъка пред себе си. След миг той бил забелязан от дама, която го запитала:

– Каква е цената на тази дрънкулка? Харесва ми как блещука.

Момчето нищо не отвърнало, само погледнало към жената и вдигнало два пръста.

– А, значи струва два долара! Е, тогава искам да я взема – казала жената.

При тези думи момчето се върнало бързо у дома и разказало на дядо си. Тогава той му заръчал да занесе камъка в близкия музей и отново само да вдигне два пръста, когато го запитат за цената.

Още щом се появил там, уредникът му казал:

– Този камък е истинско произведение на изкуството. Колко струва? Момчето отново нищо не продумало, а само вдигнало два пръста.

– Аха, значи струва 2000 долара. Добре, искам да го взема – казал уредникът на музея.

Щом го чуло, момчето отново избягало у дома и разказало на дядо си случката. Тогава старецът му дал нова задача:

– Момчето ми, сега искам от теб да идеш с камъка в магазина за бижута. И този път недей да казваш нищо, когато те запитат за цената.

Когато показал камъка в бижутерията, момчето предизвикало фурор.

– Този скъпоценен камък е истински уникат. Колко струва? – запитал веднага собственикът на магазина.

И този път момчето само вдигнало два пръста и продължило да мълчи.

– Ясно 2 милиона. Ще го взема! – отвърнал търговецът.

При тези думи младежът отново се втурнал през глава. Прибрал се у дома и споделил всичко на дядо си. Тогава старецът рекъл:

– Преживяванията с този камък те научиха на най-ценния урок в живота. Без значение откъде произлиза всеки от нас, как изглежда и каква религия изповядва, носи в себе си истинско съкровище. Но за да бъде оценен подобаващо, трябва да се обгради с подходящите хора. Ние сами избираме дали да си намерим компанията, която вижда в нас скъпоценност, или да ни третира като непотребна вещ.