Скот Кели е астронавтът, който прекара цяла една година в открития Космос. Днес, отново на Земята, той има различна ДНК от тази на неговия еднояйчен близнак.
Братята Скот (вляво) и Марк Кели са единствените еднояйчни близнаци астронавти в историята. Мисията на Скот обаче може би ще е причината те никога вече да не са еднакви.
Скот Кели се завръща на Земята след 340-дневното си пребиваване на Международната космическа станция (МКС) преди две години. Тогава той е с 2 инча по-висок, отколкото когато е излетял. Телесната му маса е намаляла, а чревните му бактерии са напълно различни. Според предварителните констатации на изследователите на НАСА неговият генетичен код се е променил значително.
След известно време на Земята Скот Кели намалява по ръст до първоначалната си височина. Физическият и психическият стрес в прекарания период може и да са активирала стотици космически гени, които да са променили имунната система на космонавта, костите, зрението и други. Днес повечето от тези генетични промени са се върнали към нормалното след завръщането на Скот Кели на Земята. 7% от генетичния код на астронавта обаче остава променен и до днес.
Скот Кели заминава на мисията си през март 2015-та. Уникалният проект на НАСА, наречен Twins Study, има за цел да разкрие дългосрочните ефекти на космическото пътуване върху човешкото тяло и ум. Това се превръща в най-дългата космическа мисия, която някой астронавт някога е постигнал. Докато повечето астронавти остават на борда на МКС в продължение на шест месеца, Скот прекарва в орбита 340 дни. В периода неговият еднояйчен близнак Марк, който е пенсиониран астронавт, остава на Земята като контролен субект.
Еднояйчните близнаци се раждат с идентична ДНК. Това прави братята Кели идеални обекти за сравнение преди и след това. Изследователите ги тестват преди, по време и след годината в космоса на Скот. И докато повечето от физическите промени на Скот се оказват временни реакции на ниската гравитация и ниско кислородната среда на космоса, други остават и до днес.
Космическият стрес най-вероятно е активирал имунната реакция, която е променила неговото ДНК. Изследванията продължават, защото разбирането защо и как тези космически гени се активират, ще бъде от решаващо значение за планираните по-дълги космически мисии.
