Във времената на Холокоста животът на европейските евреи преминава през големи обрати и най-често има трагичен край. Семейство Овиц обаче, които по волята на съдбата били лилипути, успяват да се спасят в тежките за цял свят години.
Но семейството лилипути се отличавали не само с ниския си ръст, а и музикалния си талант. Благодарение на умението си да забавляват публиката, те оцеляват в годините на най-жестокия терор.
Овиц са евреи, родени в Румъния. Главата на семейството – Шимшон Айзък Овиц имат два брака и 9 деца, 7 от които били с нисък ръст като неговия. На втората си съпруга Шимшон дължал любовта към музиката, в която децата му били възпитани.
Те можели да свирят на различни музикални инструменти и с течение на времето се превърнали в семеен оркестър, който започва кариерата си с името Трупата на лилипутите.
В годините преди Втората световна война оркестърът печели голяма популярност не само в родната им Румъния, а и в Чехословакия и Унгария, където организирали турнета.
Година преди Хитлер да нападне Полша, втората съпруга на Шимшон се разболява тежко и умира. Последният завет, който дава на семейството си, е независимо от обстоятелствата никога да не се разделят.
До 1944 година Овиц са използвали фалшиви паспорти и са успявали да се спасят от лагерите на смъртта. Но след това са били предадени, немците ги откриват и им поставят унизителните нашивки, показващи, че са евреи.
Тогава един немски офицер съжалява трупата от малки хора и ги приютява в дома си под предлог, че му трябва прислуга. След няколко месеца обаче той е преместен и животът на семейството лилипути отново виси на косъм.
Беззащитни и живеещи на улицата, техният единствен вариант бил лагерът Аушвиц, където са депортирани. Там са забелязани от чудовищния доктор Йозеф Менгеле, който извършвал медицински опити със затворниците.
Но когато разбира, че те са музиканти, решава да ги назначи за личен оркестър /разгледай галерията/. Шеговито ги наричал гномчетата ми и ги карал да свирят и пеят, когато посреща гости.
Без значение от таланта им Овиц ги чакала същата присъда като останалите евреи в полския лагер – смърт в газова камера. Преписката им била издадена за 27 януари 1945 година.
Късметът на лилипутите обаче не ги напуска и в деня, който трябвало да бъде техният последен, руснаците нападат Освиенцим и го превземат. По тази причина всички екзекуции в Аушвиц са отложени.
През август същата година руската армия стига и до Полша, освобождавайки всички евреи, в това число и Овиц. Те вървят към дома си в Румъния пеш, но отново са заедно, както обикновено.
През 1949 година фамилията се премества в Израел и живеят там до смъртта си. Последна умира Пироска Овиц на 80-годишна възраст.
