Едвард Мунк е от онези творци, чиито картини първоначално са събуждали присмех, тъй като са били изпреварили времето си. По-късно се превръщат в едни от най-високо ценените произведения на изкуството.
Едвард е роден на 12.12. 1863 г. в Одалсбрук, Норвегия. Има мрачно детство, изпълнено със семейни трагедии, което белязва вижданията му за живота до самата му смърт. Майка му умира, когато е едва 5-годишен. Любимата му сестра Софи умира след нея на 15-годишна възраст. Другата му сестра влиза в лудница. Бащата се опитва да се грижи за семейството, колкото може, но не се справя особено добре.
Според спомените на Едвард баща му бил мрачен, истеричен, получавал нервни кризи и с дни обикалял из къщата и призовавал Бог да му прати помощ. Записал Мунк в техническо училище, което било на високо ниво, защото искал синът му да получи качествено образование. Едвард се отписал тайно и постъпил в художествено училище.
Добре че го направил, за да се превърне в един от най-ярките експресионисти. Той създава нова форма на реалността, основана на неговите собствени психологически преживявания, а не на изобразяване на външната среда, която вижда. Картините му са напоени със страдание и са посветени на най-силните човешки състояния - страх, смърт, ревност, секс, самота, болка.
През 1886 г. е показана картината му Болното дете. На нея е нарисувана любимата му сестра Софи. Стилът му е толкова новаторски, че хората буквално не са били дорасли за него. Едвард си спомня как стоял в другия край на галерията и чувал смеха и подигравките на публиката, събрала се пред картината му.
За щастие 6 години по-късно, през 1892 г., дочакал своя пробив. Признанието дошло със серията картини известна като Фризът на живота. В тях по експресивен начин са показани различни житейски състояния. И в този фриз, и в цялото му творчество преобладава образът на красивата жена с дълги коси, която е представена като опасно създание, подобно на вампир. Много критици виждат в този страх от красивите жени страха му от секса, а оттам идва и страхът му от самия живот като цяло. Умишлено е бягал от преживявания, към които другите хора се стремят.
Най-известната му картина е Викът от 1893 г. Тя е побрала в себе си всичкия ужас, който човек може да изпитва, изразен чрез един вик. Според спомените на Мунк вървял с двама приятели по един мост по залез слънце и видял кървавочервени облаци. В този момент усетил силна тревога. Приятелите му не почувствали нищо и продължили да вървят, но той се спрял и се облегнал на парапета на моста. Сякаш отвътре го изпълвал силен вик, викът на самата природа. На по-невежите хора, които го питали защо фигурата на картината крещи, Мунк отговарял Откраднали са ѝ чантата.
По последни данни метеоролозите смятат, че Едвард е станал свидетел на природно явление, наречено седефени облаци. При ниски температури в облаците се образуват ледени кристали, които отразяват по уникален начин светлината от залязващото слънце. Последно седефени облаци са наблюдавани в Осло на 22.12. 2014 г.
Има 3 версии на Викът, нарисувани от Мунк. Картината, изрисувана с пастели, беше продадена на търг, организиран от аукционна къща Стобис за рекордната сума от $120 млн. на 02.05.2012 г.
Версията, на която се любуват посетители на музея в Осло, е изработена с маслени бои. Крадена е два пъти. Първия път е върната непокътната. Втората кражба е през 2004 г. Върната е чак през 2006 г., но е повредена. След сериозна реставрация е изложена в музея през 2008 г., но в десния ѝ ъгъл все още има петно, което не може да бъде заличено.
Едвард Мунк не успява да се радва на успеха, който го застига, заради постоянните си депресии и нервни кризи. През 1908 г. е най-тежкият му период в личен план. За първи път се отпуска и си позволява да се влюби, и то в 20 години по-млада от него жена. Съпругата му, естествено, не подкрепя тази връзка и застава на пътя му. Тогава той рисува картината Танцът на Живота и Смъртта. Ясно се вижда, че Смъртта е портрет на съпругата му.
Започва да прекалява с алкохола. Защото, представете си, бил женен за жена, която не го разбира и не му позволява да изживее романса си. Кристално ясно е, че бракът им се разпада. Мунк изпада в маниакално депресивна психоза. Влиза в психиатрия за 6 месеца. Картините, които рисува там, са с груби щрихи и преобладаващ червен цвят. Когато излиза, си купува имение в провинцията. Живее заобиколен от картините си, рисува нови и не иска да вижда никого.
Краят на житейския му път е тежък, защото му е отнето единственото нещо, което обича. През последното десетилетие от живота си има болест на очите, заради която е неспособен да рисува. Има достатъчно пари и е уважаван и награждаван за работата си, но се чувства нещастен. Умира на 80-годишна възраст на 23.01.1944 г.
