Британският писател Гилбърт Честъртън е автор на фразата, която може би най-точно отразява крехкостта на нашето битие:
"Аз чувствам, че животът е блестящ като диамант, но крехък като стъкло на прозорец, и когато някой сравнява небето с кристал, аз трепвам – да не го счупи на парченца Бог".
Но помнете, чупливото не е обречено на гибел. Ударете стъклото, и то няма да изкара и секунда, пазете го – и то ще се съхрани векове.
Мечтите за вечния живот са били фикс идея на хората от най-дълбока древност. Създаването на еликсир за вечен живот и вечна младост е било приоритет на алхимици и знахари, на крале и съвсем обикновени хора.
Понякога такива еликсири водели до обратен ефект. Китайският император Сюанцзюн, управлявал през VIII век, умрял, след като изпил такъв еликсир.
В епохата на Ренесанса битувал митът, че ако си прелееш кръв от младо момче, ще живееш вечно. Не един и двама старци обаче са отишли на онзи свят след такова кръвопреливане.
Древноперсийски манускрипт съветва как да се приготви еликсирът на вечния живот: “Намерете момче, което е с рижава коса и има много лунички. До 30-годишна възраст го хранете само с плодове.
След това го затворете в глинен съд, залейте го с мед и затворете съда херметически. След 210 г. този, който извади еликсира от глинения съд и го изпие, ще живее вечно”.
Старинните хроники свидетелстват за дълголетници, преживели повече от 200 години. Според исторически свидетелства китаецът Ли Цунюн е живял от 1680 до 1933 г., като през това време погребал 23 съпруги.
Един от най-дълго живелите хора на планетата е азербайджанецът Ширали Муслимов от село Барвазу, който починал на 168 години. Според учените хората умират, преди да навършат 200 години, не заради друго, а защото са подложени на болести и всевъзможни въздействия на околната среда.
Според Книгата на рекордите Гинес обаче не е регистриран нито един 121-ви рожден ден. Според данни от нея най-дълго живелият е японецът Сигечийо Идзуми, който починал малко след 120-я си рожден ден от възпаление на белите дробове.
Продължителността на живота ни нараства с всяка година и според учените все повече хора ще доживяват до стогодишна възраст. Биологът Сурен Аракелян е на мнение, че хората могат ад живеят по-дълго, ако гладуват по-редовно.
Той направил експеримент с кокошки от японска порода, като ги подложил на седемдневен глад, и им инжектирал анситресов препарат.
Само за седмица кокошките сменили перата си с нови, гласовете им станали като на малки пиленца и тичали като на младини. Според учения при гладуване натрият от клетките се заменя с калий и по този начин се прави капитален ремонт на тялото.
Самият той твърди, че гладува на първо, второ и трето число всеки месец, по една цяла седмица веднъж на всеки три месеца, две седмици накуп веднъж на половин година и цял месец веднъж годишно.
Все пак той не гладува напълно, а зарежда тялото си с малки порции храна: два пъти дневно изяжда по 50 г стафиди, които могат да бъдат заменени с два моркова, 50 г бобови култури, 50 г зеле или 50 г сурови пшеничени зърна.
Той пие вода с добавки – специални антистресови препарати, които гарантират, че тялото му няма да излезе от строя. По този начин, смята биологът, той може да живее още поне стотина години. Само бъдещето ще покаже дали е прав.
Коментари