На 8 януари по нов стил и на 21 януари по стар стил българите отбелязват Бабинден – празникът, с който в миналото се отблагодарявали на жените, помогнали при раждането на младите булки. Те се наричали баби и оттам идва името на празника.
Въпреки че този ритуал при раждане отдавна не съществува, традицията у нас се е запазила и на повечето места обичаите се спазват, съпроводени с много смях и веселие.
Днес още преди изгрев слънце майките и децата им под тригодишна възраст ходят до близката чешма, за да налеят вода, в която да пуснат босилек или здравец.
След това се отправят към дома на бабата, за да ѝ полеят за здраве и дълголетие. Обредното поливане на бабата-акушерка винаги се извършвало под дърво или на стълбите.
После майката подавала сапун и кърпа, които носила със себе си, на бабата. Измивайки се с вода на днешния ден, на бабата се пожелавало леки и успешни раждания.
Накрая бабата закичвала младата невеста със здравец, с което също ѝ пожелавала здраве.
В миналото било прието на бабите да се подаряват ризи, чорапи и платно, които се поставяли на дясното ѝ рамо. Бабата, от друга страна, подарявала на децата, при чието раждане е участвала, червен конец с вързана сребърна монета, чорапки и риза.
След като подари подаръците си, бабата измивала лицата на децата, защото се вярвало, че водата, преминала през нейните ръце на днешния ден, има пречистваща сила.
Вечерта всички невести се събирали на празнична трапеза при бабата. На масата задължително се поставяла питка, баница, печена кокошка и вино.
Кулминационният момент при изпълняването на обредите за Бабинден е ритуалното измиване на бабата в чешмата, като до там я водели на двуколка или шейна.
Вижте още кога е Бабинден по стар стил.
Коментари