Бабинден по стар стил - Днес почитаме бабите-акушерки

На 21 януари по стар стил и на 8 януари се празнува Бабинден, който почита бабата-акушерка. Известен е и като ден на родилната помощ. На Бабинден се почитат жените, които едно време са били най-важните в селото – израждали са бебетата.

Оттам идва и изразът бабувам – означава оказване на помощ на родилката, за да се роди бебето по възможно най-щадящия за майката начин.

Празникът се смята за езически, но въпреки това е останал в традициите на българския народ по време на Възраждането и се е запазил в изменен вид до ден днешен.

На този ден едно време бебетата и малките деца се благославяли от бабата-акушерка, която ги поръсвала с вода, мажела ги с мед, а майките ѝ подарявали гевречета.

Младите майки трябвало да отидат в ранни зори при бабата и да я дарят с кърпа. Това се правело, за да може да им е леко при следващото раждане, тъй като по онова време всички семейства били многодетни.

Бабата-акушерка гребяла с ръце вода от менци, които ѝ били донесени от младите майки, и ги поръсвала с ледена вода от реката, за да бъдат многодетни и здрави.

Всички, чиито бебета са изродени от бабата-акушерка, трябвало да донесат вкусни ястия в дома ѝ, за да ѝ се отблагодарят. По този начин те засвидетелствали уважение към важната ѝ роля.

На някои места в България на Бабинден се извършва къпане на бабата-акушерка, на което присъстват само жени. Те се обкичват със сушени сухи чушки и танцуват около бабата. Едно време този обичай се извършвал съвсем езически и бабата-акушерка се хвърляла в реката, за да се изкъпе за здраве.

На този ден е задължително всички млади майки, на които акушерката е бабувала, да ѝ целунат ръка, за да бъде тя добра към тях и при следващото им раждане. Традиции в празнуването на Бабинден има в Разлог, където празникът е най-тачен. На 21 януари гости и жители на града се накичват с носии, баби и дядовци нарамват бебета и малки деца и танцуват весело хора из града.

Поверие, което е останало от онова време, но се спазва от много жени и до днес, е когато жената отива да ражда, да не казва на никого, за да не урочаса бебето.