Отношението към астрологията винаги е било крайно и от появяването ѝ до днес хората или ѝ вярват безрезервно, или напълно я отричат. Причината за това крайно разбиране обаче се корени в в различния поглед към астрологията.
Като наука тя се появява още през Древността, когато се появява интересът към човешката душа и нейната мисия на земята. В началото астрология и астрономия се назовавали с една и съща дума, но след това Аристотел ги разделя.
Астрономията изучава механичното движение на планетите и физичните закони в Космоса, а астрологията се фокусира върху влиянието на Вселената към емоционалния свят и поведението на всеки един от нас.
Въпреки че е описвана като звездна наука, обект по-скоро от сферата на окултизма, истината е, че много видни за своето време учени са се занимавали с нейното изучаване.
Първите трудове на тази тема принадлежат на Платон и Питагор, които разглеждали въпросите за душата и прераждането. В диалога Тимей на Платон Космосът се разглежда като пространство, в което душата усвояла своите уроци, а същата концепция е продължена и в Закони, според която душата се преражда, докато не достигне моралното съвършенство.
Във времената на разпространение на християнството астрологията започва да трупа лоша слава, тъй като на нея се гледала като на форма за предсказания, а това е забранено според Библията.
Тома Аквински яростно се противопоставя на астролозите, а неговият пример е последван от много други, проповядвали християнство по това време.
Йоханес Кеплер, познат предимно с откритията си в областта на астрономията, в стигнал до заключението, че Вселената е изградена от общ план, в който между микрокосмоса и макрокосмоса има причино-следствена връзка и човекът до голяма степен е подчинен на процесите в Космоса.
Дори големият скептик Цицерон се е интересува от астрология и сериозно я е изучавал, като описва заключенията си в трактата За гаданието, а Хипократ, бащата на медицината, казва, че лекар, който не разбира от астрология, е по-скоро глупак, отколкото лекар.
Карл Густав Юнг посвещава голяма част от трудовете си на открити закономерности между наталните карти и характера на хората.
Но въпреки това хората, които не искат да вярват съществуващата връзка между тях и Космоса, не бива да го правят, защото като всяко духовно учение /включително и религията, и вярата/ астрологията се основава на лично прозрение и увереност, че тези знания наистина работят, а не от факти и таблици.
