Най-важната реликва в биографията на Орлеанската дева Жана д'Арк са събраните след изгарянето й останки в Руан, намерени в малка стъкленица от френска аптека.
Костите, които до неотдавна се смятаха за автентични, всъщтност са съставени от... две древноегипетски мумии, едната от които човешка, а другата животинска, категорични са френски учени.
Реликвата била открита през 1867 г. във френска аптека. Костите били закътани в стъкленица с етикет, на който пишело: "Останки, намерени на мястото, където е изгорена Жана д'Арк, Орлеанската дева".
Според легенда, която се разправяла в провинциалното градче, тези мощи събрал неизвестен дворянин скоро, след като била изгасена кладата, на която на 30 май 1431 г. била изгорена жива Жана д'Арк.
В края на XX век двама учени Филип Шарлил и Реймонд Поанкар се захванали да изследват свещенната стъкленичка. Вътре имало десетсантиметров къс от човешко ребро, покрито с дебел слой сажди и бедрена кост от котешки скелет, отчел ДНК анализът на експертите.
Третата част от реликвата представлявал къс обгорен кафяв плат, в който те били завити. Първоначално учените предположили, че котешките останки са смесени с човешките заради символиката на котката, като символ на дяволските сили. Жана д'Арк е била набедена за вещица.
Радивъглеродният анализ на костите обаче оборил тази теория. Оказало се, че костите са с няколко столетия по-стари от времето, в което е живяла Орлеанската дева. Те били от VI-III век пр. н. е., а черните сажди били древна смола, с която балсамирали телата на египетските мумии.
През Средневековето било практика сред медиците да използвт кости на мумии, като лекарствен препарат. До нас са достигнали рецепти, в които се описва как се използва прах от стрити кости на мумия, от който се прави тинктура за компреси при обилно кръвотечение от носа.
Каква е била обаче причината за тази манипулация, учените не могат да отгатнат.
Коментари