От хилядолетия хората търсят тайната на вечната младост. Оказва се, че тези усилия са дали резултат и Изворът на младостта е открит. Това дори не се е случило наскоро, а преди повече от 50 години. Тогава учени, които изследвали екосистемата на Великденския остров, случайно попаднали на минерал, криещ се в почвата на острова, който имал неочаквано въздействие върху хората.
Елементът, станал в последствие известен като рапамицин, е открит в сянката на световноизвестните статуи. Проучването му показало, че той е способен да увеличи продължителността на живота, като потисне много от признаците, предвестяващи старостта.
Противозастаряващият ефект на рапамицина е доказан многократно върху редица организми – като се започне от плодови мушици и мишки, мине се през кучета и дори се стигне до хора – но изследователите предупреждават, че дългосрочната му употреба може да има и голяма цена.
Рапамицинът е кръстен на Рапа Нуи, полинезийското име на изолирания в Тихия океан Великденски остров. Открит е през 1964 година от професора в Университета на Монреал Жорж Ногради.
Отначало никой дори и не подозирал за почти магичните свойства на елемента. Няколко десетилетия по-късно учените с изненада установили, че протеините, съдържащи се в рапамицина, могат да спрат развитието на раковите клетки, да спрат отхвърлянето на трансплантирани органи от организма и дори да спрат стареенето.
Проучване, което е направено през 2009 година, установи, че рапамицин е способен да удължи живота на мъжките лабораторни мишки с 14%, а на женските - с 9%. Последвали изследвания показали, че маймуни, които редовно са третирани с рапамицин, живеят с 12% по-дълго.
След тези данни лекарството е тествано върху хора. Ефектът се изразявал в засилване на когнитивните функции, подмладяване на кожата и органите. Елементът значително подобрявал и сърдечната функция.
Проблемът в разработването на лекарство срещу стареене е, че рапамицинът изключва имунната система при много от обектите, върху които е приложен, особено когато те имали влошено здравословно състояние преди приемането му.
Това ги излагало на значителен риск от развиване на опасни инфекции. Научната общност обаче е убедена, че в скоро време тези дефекти ще бъдат отстранени и човечеството най-накрая ще открие тайната на вечната младост.
Коментари