Вече много десетилетия загадката на Великденския остров не е намерила непоклатимо обяснение. Теориите относно това кой тайнствен народ е е изсякъл от камъни тези исполински фигури и предназначението им, са различни.
През 1722 година в неделята, в която се празнува Великден, холандска експедиция открива този остров. Тогава са сметнали, че местните жители не са в състояние самостоятелно да изсекат и пренесат каменните фигури.
Според най-приетата теория е съществувала по-развита цивилизация, чиято численост е била около 15 000 човека. Именно те са изсекли от камък статуите и са ги пренесли на брега, като при това на острова се е развивало и производство на въжета и каруци, с чиято помощ били пренасяни статуите, а останалата част от населението се е трудила, за да изхранва работниците.
Когато на острова била отсечена и последната палма, се разразила екологична катастрофа. Производството на хранителни продукти спряло и започнала гражданска война, която довела до канибализъм. Оцелялата част от населението преживала до откриването й от холандците.
Според нова версия – населението на Рапа-Нуи започнало да загива след пристигането на европейците, които донесли със себе си заболявания, предаващи се по полов път, дезинтерия, проказа и туберколоза.
Болестите, робството и лишаването от земя довели до това, че числеността на местното население спаднала от 3000 на 111 души през 1877 година.
Колонистите от Полинезия, дошли на острова 800 години по-късно, отколкото се предполагало и променили облика му, като изгорили дърветата за селскостопански нужди. Освен това, при пристигането си докарали и плъхове, които нанесли вреда на палмовите гори.
Жителите използвали пепелта от изгорените дървета, но после преминали към друга техника – за торене и намаляване на ерозията започнали да употребяват вулканични камъни. Точно те пренесли от вулканичния кратер на Рано-Рараку до брега, статуите издялани от камъните при вулкана.
Коментари