Великденският остров и порталът за телепортация

За мистериозните тайни, които крие Великденския остров, има изписана цяла библиотека с литература, с която учените се опитват да намерят отговори на въпроси за произхода на хората, обитаващи го, езикът им, техните отношения с континента, както и огромните статуи намерени на острова.

Но острова крие и други тайни....

Великденският остров, напичан още Рапа Нуи, се намира в южната част на Тихия океан, на разстояние от 4000 км от бреговете на Южна Америка и 3000 км от най-близкия населен остров Таити.

Смята се, че той е едно от най-изолираните места в света. Създаден е от три вулкана: Поике, Рано Као и Теревака. Първият европеец, който посещава острова, е холандският адмирал Якоб Рогевен на Великден, 5 април 1722 г. Това е причината островът да бъде наречен Великденски.

Големият интерес на учените от цял свят към острова се дължи на наличието едновременно на полинезийска култура (тя е островна) и перуанска култура (която е континентална) на най-отдалеченото парче суша в Тихия океан.

Но най-необяснима за умовете на изследователите остава още една находка.

През 1988, австралийски професор и неговите помощници разкопали малко блато на острова. Истинско удивление сред учените предизвикали останките на кон и средновековен рицар. Блатото запазило коня е ездача.

Съдейки по бронята, ездачът бил член на Ливонския орден (XIII-XVI век.), а при броната му били открити и три златни унгарски дуката, сечени през 1326 г.

Ливонският орден е германски духовно-рицарски орден, който е клон на Тевтонския орден в Ливония . Ликвидиран е през 1562 г. през втория етап на Ливонската война.

Що се отнася до намерените монети, те определено са били сечени през 1325-1326 година в Унгария. Изглежда, че тези златни дукати, с тегло 3, 5 грама, са имали активно участие в паричната циркулация между Полша и Литва.

Но как се е озовал на острова рицарят в пълно бойно снаряжение, та чак и да се е удавил в блато? Няма разумно обяснение на този факт, подкрепено с документи...освен една друга история, която хвърля лека светлина по въпроса как лионския рицар се е озовал на острова.

От 1620 г. до 1631 г. послушницата Мария от монастир в Испания многократно се телепортирала в Централна Америка. Над 500-те си пътешествия, отвъд океана, тя описала в дневник, в който разказвала за живота и бита на индианците. Думите й естествено били приети с насмешка и недоверие.

Но през 1631 г. от Америка се завърнали свети отци, в това число и монахът Алонсо де Бенавидес от мисията Исолито в Ню Мексико. Те потвърдили, че индианците били описани от Мария много точно.

А и местните племена разказвали за мистериозните визити на "госпожата в синьо". Дори показали на мисионерите подарените от Мария чаши, изработени в Испания, специално за манастира, в който живяла послушницата.

Има и свидетелство от наше време... Мястото е Аржентина, годината 1968 г. Две семейства решават да посетят общ приятел в съседен град. Разстоянието било 270 км. Колите пътуват по шосето, когато единият шофьор забелязва, че спътниците им изчезнали. Решават да се върнат, за да им помогнат, ако е станала авария с автомобила. От втората кола няма следа. След два дни изчезналите се обаждат от Мексико, което се намира на 64 хиляди километра от мястото, от което изчезват. Те разказали, че пътят изведнъж бил обхванат от мъгла и загубили съзнание. Когато се свестили, колата изглеждала така, сякаш е била опожарена от реактивен двигател. Пътят бил друг, страна също.

Методът да се движиш в пространството се нарича телепортация. Някои изследователи смятат, че тези явления са неизвестни на науката от физическо естество.

Става въпрос за пето или шесто измерение, съществуващи извън нашия четириизмерен свят. В следствие на физически смущения, понякога се отвярят канали, през които хора минават през други измервания. Обикновено те попадат в тях случайно.