През Средновековието доказвали, че една жена е вещица, като я обръсвали до голо. По време на съда, на който трябвало да стане ясно дали обвиняемата има нещо общо с Дявола, специални служители разкривали истината.
За целта трябвало да се открие любимец на вещицата и нейният знак. За любимец се смятало всяко домашно животно, а при липса на такова – някоя хлебарка, открита в дома на жената.
За вещерски знак се приемало всяко нещо – по-голямо или по-малко зърно на гърдата, което според средновековните канони се смятало за неопровержимо доказателство за вещерство.
Най-малката бенка върху тялото на жената също се смятала за знак, който я уличавал във вещерство. Ако пък нямала такава, за знак се смятало всяко физическо несъвършенство.
За да бъде жената унижена докрай, тя била събличана чисто гола пред десетки или стотици жадни за зрелища хора, след което объсвали от главата и тялото й всички косми. Понякога я връзвали за стол, защото смятали, че знакът е добре скрит и търсели в най-интимните й кътчета.
Обвинявали ли някоя жена във вещерство, рано или късно се стигало дотам, че намирали някакъв белег, който да я уличи в “престъплението”, след което я изгаряли на клада. В Англия пък вещиците били обесвани.
Коментари
Радвам се, че не съм живяла тогава. Били са много глупави и наивни. През 1692г. не бих била саркастична.