Освен със своите бойни умения древните спартанци били известни и с напълно различния си бит и култура в сравнение с останалата част на Елада. Най-голяма разлика в ежедневието им била храната, с която те се хранели. Някои учени дори твърдят, че именно на нея се дължала прословутата спартанска дисциплина, ярост в битките и непоколебимост.
В Спарта луксът бил непознат. Храната за спартанците била средство за оцеляване, а не предмет на индивидуално предпочитание. Цялото население се хранело в общи столови, които на древногръцки се наричали систии или обедни клубове.
Начинът на приготвяне на храната бил такъв, от който дори и на любител кулинар би му се приискало да си заскубе косите. Всеки от членовете на дадена систия носел продукт, който намерел в дома си, и го оставял в общ котел. Целият миш-маш от продукти се сварявал и всички сядали да се хранят заедно.
Тази система била въведена от почти митичния цар Ликург, който искал да сплоти жителите на града срещу многобройните му врагове. Той я въвел, за да се поддържа равенството сред гражданите, както и по-лесно да се контролира техният живот. В неголям колектив, където всичко е на показ, животът на всеки отделен индивид зависи до голяма степен от хората, които го обкръжават.
Строго забранено било спартанец да отиде в систията нахранен. Членовете на обедните клубове се наблюдавали един друг за това кой как се храни и осмивали тези, на които не им била по вкуса грубата и отвратителна храна.
Най-разпространеното ястие в древна Спарта, имащо поне бегъл допир с кулинарията, била така наречената черна супа. Тя представлявала сварена свинска кръв, овкусена с оцет и сол. По време на Пелопонеската война атински дипломат неслучайно възкликнал, след като опитал въпросното ядене, че разбира, защо всички спартанци искат да умрат. Супата била отвратителна на вкус, а яденето ѝ било истинско изпитание.
Повечето храни в Спарта били подобни - тежки, без никакви излишества. Чест асортимент били грахът, фасулът, ръжта и овесът. Спартанските ръководители смятали, че давайки такава храна, която едва засищала глада, ще направят войниците по-подготвени за евентуална война. Спартанците вярвали, че оскъдната храна калява младежите, прави ги по-корави и издръжливи, по-красиви и здрави.
Коментари