Племената на персите са живеели между Каспийско море и Персийския залив. В долината на западната част на Иран персийците били земеделци, а в източната част се развъждали коне, което било важно за персийската армия.
Наличието на метали спомогнало за развитие на оръжейното майсторство. В средата на шести век съюзът на персийските племена се превърнал в мощна държава начело с цар Кир. Той организирал огромна армия, чиято атака била непобедима.
В гвардията на царя били включени десет хиляди пехотинци и хиляда алебардисти, които се биели с брадви с дълги дръжки, както и хиляда конни телохранители, въоръжени с различни видове оръжия, сред които коси и сърпове.
Голяма част от пехотинците били въоръжени с лъкове. Мечовете и късите копия се смятали за второстепенно оръжие. Броните били плетени или люспести.
За разлика от гръцката армия персийската нямала установени правила за подреждане по време на битка, затова при бой с гърци персийците само се съпротивлявали, което подбило авторитета им на непобедима армия. Затова персийците усъвършенствали колесниците си, като добавили към колелата ножове и сърпове.
Персийците носели шлемове или кожени чалми. Освен брони персийците носели също така метални пластини върху гърдите, ръцете и бедрата си, а върху гърба си носели кожени предпазители.
Щитовете били с правоъгълна форма, имало и кръгли. Персийските мечове били къси, двуостри и се носели от дясната страна на колана. Вождовете носели от лявата страна на колана си извита сабя. Освен това персийците имали копия, чукове и ками, а също така и бичове.
Първите, които използвали химическо оръжие срещу враговете си, били персийците. По време на обсада персийците запалвали битум и кристали сяра, което образувало гъст газ. Врагът губел съзнание и след няколко минути умирал.
Такова оръжие персите използвали срещу римляните в източна Сирия през трети век. То се използвало в затворени помещения и при близка атака и така били избити много римски войници.
Коментари