В една мартенска сутрин на 1991 година пет момченца от Южна Корея решават да се възползват от еднодневната ваканция заради провеждането на местни избори и да се разходят в планината, а техните родители им позволяват, без да знаят, че за последен път ги виждат живи.
Както повечето южнокорейски градове и Дегу е заобиколен с планини. Уарйонг приличала на полегнал дракон, откъдето идвало и името ѝ, а децата често я посещавали, за да събират яйца от жаби дъждовници.
В мартенската сутрин, когато в гимназията Сонг сан се провеждат избори, пет момчета на възраст между 9 и 13 години решават да се качат в планината, за да събират яйца, а се връщат десетилетие по-късно и в ковчези.
Ден след като момчетата не се върнали по домовете си, притеснените им родители започнали да ги търсят. В последствие се включват още хора и стартира кампания с надслов Момчетата-жаби, за да открият децата.
Включват се 300 000 полицаи и войници, които претърсили планината, реките и водоемите. Из цялата страна се разпространявали листовки със снимки на изчезналите момчета, а частни компании дарявали десетки хиляди долари за финансиране на кампанията Намерете момчетата-жаби.
Година след изчезването им обаче нямало и следа от тях. Появяват се спекулации, че са отвлечени от севернокорейци и дори от извънземни. Властите разследвали родителите им, защото се предполагало, че целенасочено са избягали от домовете си.
Но до 26 септември 2002 години момчетата остават в неизвестност. Случаят обръща местен берач на жълъди, който по време на обиколката си в планината открива части от дрехи, а когато се разровил, намерил и човешки кости.
Находката се превръща във водещата новина не само за Южна Корея, а в цял свят. Телата на момчетата-жаби са открити едно върху друго само на около 2 километра от домовете им.
По черепите имало кухини, но заради изминалите години оръжието на убийството не може да се определи с точност. Може да са застреляни, а може и да са пребити с отвертка.
Появява се слух, че децата са убити от ловци, които по грешка застреляли едно от тях, а след това решили да убият останалите, за да прикрият престъплението си. Но мястото, където са открити телата, отхвърля версията, че убийството е станало случайно.
Децата са били погребани на място, където почвата е твърда като скала и дори при дъждовно време, техният общ гроб трудно можел да се разкопае. Това подсказва, че убиецът или убийците добре са планирали деянието си.
Разследвани са както самите родители, така и побойниците от училище, но до отговор на въпроса кой е извършителят не се стига. След 25 години на неуспех давността на престъплението изтича и то остава неразрешено.
Черепите на момчетата са дарени на южнокорейски университет по криминалистика, чийто студенти и до ден днешен се опитват да разберат какво е било оръжието на убийството.
