Един богат предприемач си купил много скъпа и бърза кола. Той обожавал да препуска с нея и докато го правел, сякаш не мислел за нищо. Веднъж, докато шофирал, видял, че дете хвърля камък по колата му. Щом се чул трясък, мъжът набил спирачки и слязъл, за да се скара на детето:
- Какво правиш, момче! Луд ли, че хвърляш камъни по чисто новата ми кола! Знаеш ли, че струва цяло състояние!
- Извинете, господине! - проплакало момче. -Не исках да повреждам автомобила Ви, но исках да Ви спра, за да ми помогнете. Брат ми падна от инвалидната си количка и сега лежи на улицата. Моля ви, вдигнете го, за да можем да се приберем у дома.
Щом разбрал какво се е случило, мъжът малко се успокоил. Той все още бил гневен заради камъка, но имал готовност да вдигне от земята падналото момче.
След като го върнал обратно в количката, почистил грижливо охлузванията му и закарал двете деца до дома им. На вратата те му благодарили и му пожелали Бог да бъде с него. След това се усмихнали с най-чистата и искрена усмивка.
Думите на хлапетата силно докоснали богаташа. Той бил впечатлен и от тяхната искреност, нещо което липсвало в неготово забързано и сиво ежедневие. След инцидента той огледал автомобила си. Щетите не били големи, но все пак се забелязвали.
Мъжът обаче така и не пожелал да заличи драскотините по колата си. Всеки път, когато погледнел към белезите, го обземало приятно чувство.
Същевременно сякаш чувал божия глас да му казва: Не живей живота си толкова бързо, че да се налага тези, които се нуждаят от теб, да привличат вниманието ти с удар!
Коментари