Почти милиард и половина души в днешна Азия вярват в прераждането, наречено още реинкарнация. Това не пречи на значителна част от научния свят да оспорва съществуването на друг живот, освен този на Земята.
В един от своите разкази Джеръм Дейвид Селинджър пише: "Това, което човек трябва да направи след смъртта си, е да се отърве от тялото си. Господи Боже, всички сме правили това хиляди пъти. Фактът, че не си спомняме това, не значи, че не е ставало".
Логично е да се мисли, че ако съществува прераждане, то небето би трябвало да бъде пренаселено. Вярващите в прераждането са убедени, че смъртта не значи край на живота, а само отваря врата към друго измерение, което е транзитна спирка към следващ живот.
Според древните източни предания, човешката душа може да се пресели дори в тялото на животно. Тези, които са били лъжци и скъперници на земята, се прераждат в животни.
Според материалистите обаче единствено страхът от смъртта е причина за вярата в живот преди и след него.
Идеята, че душата може да се отдели от биологичните си функции и да тръгне на "туристически пътуване" от едно тяло в друго, не се възприема от научния свят.
Трябва да повярваме, защото за прераждането не съществува все още нито едно доказателство.
Съществуват стотици съобщения от цял свят за деца, които си спомнят своето предишно съществуване. Разбира се, гаранция за достоверността на тези съобщения няма.
В повечето случаи малките свидетели започват да си спомнят между втората и петата година и обикновено спомените са за живот, внезапно прекъснат.
Някои от тези деца съжаляват за изгубен мъж, жена, деца или страдат от различни фобии, които имат връзка с внезапната им смърт от остър нож, превозни средства или вода.
На Изток съществува суеверието, че този, който помни свой предишен живот, ще умре млад.
А вие как смятате? !
Коментари
Това наистина е така. Гледах по Zone Reality разказ за едно момче, което от много малко започва да говори на роделите си как е летяло със самолет и е участвало във Втората световна война. Родителите му се чудят откъде детето има такава подробна информация за устройството на машините, като у тях няма никаква информация, свързана с това. Те (родителите) решават да проверят дали това, което синът им говори е вярно, проверяват в енциклопедии и наистина се оказва така. Момчето въобще не прилича на родителите си- то е със сини очи и светла коса. С порастването си той престава да говори за самолетите, защото му се присмиват в училище. Той споделя с най-добрия си приятел, че ще умре на 20 и нещо (не си спомням точно на колко, ще ви излъжа). Това също се случва- той умира точно там, където е умрял през миналия си живот- до една ЖП гара, където по-късно от разкопки намират разбит самолет от Втората световна.