В очите на британците дългата политическа кариера на сър Уинстън Чърчил му е спечелила място сред най-големите герои на Острова.
Това, което може да изненада всеки запознат с делата и усилията на английския политик за запазване на Британската империя, е, че той е бил голям почитател на исляма и културата на Ориента.
Симпатиите му към мюсюлманството са били толкова големи, че близките и роднините му са се опасявали, че той може да приеме тази религия. Разкритието идва след откриването на писмо до Чърчил от бъдещата му снаха, лейди Гуендолин Бърти, написано през август 1907 г., в което тя го кара да обуздае ентусиазма си по исляма.
В писмото, открито от Уорън Доктър, научен сътрудник в университета в Кеймбридж, тя пише: Моля, не приемайте исляма. Забелязах Вашата склонност към ориентализма, … наистина забелязах това.
Пред вестник Индипендънт откривателят на писмото казва, че Чърчил бил запленен по-скоро от мюсюлманската култура, а не толкова от религията. Широко известен факт е, че бившият премиер на Великобритания е бил атеист.
Чърчил се сблъсква с ислямската култура, докато служи като офицер в британската армия в Судан и Северозападна Индия. Той бил толкова запленен от културата на Ориента, че в свое писмо до лейди Литън от 1907 г. пише, че би искал да е паша.
В най-тъмните дни на Великобритания през Втората световна война, докато нацистките самолети бомбардират Лондон, Чърчил одобрява плановете за построяване на джамия в центъра на Лондон, като отделя 100 000 паунда за проекта. Той подкрепя изграждането на мюсюлманския храм в Риджънтс парк с надеждата да спечели подкрепа за Великобритания в мюсюлманския свят в решаващия момент на войната.
През декември 1941 г. той казва пред Камарата на общините: Много от нашите приятели в мюсюлманските страни из целия Изток вече изразиха голямата си благодарност на този дар.
Отношението на Чърчил към ориенталската култура може да изглежда лицемерно, при условие че той е откровен защитник на Британската империя, която в разгара на мощта си управлявала и безмилостно експлоатира милиони мюсюлмани в Индия, Египет и Близкия изток.
Освен това в книгата си The River War (1899), разглеждаща неговата равносметка за пограничните войни в Индия и Судан, Чърчил е язвителен в думите си срещу ултраконсервативния ислям: Като индивиди мюсюлманите може и да демонстрират прекрасни качества, но влиянието на религията парализира социалното развитие на тези, които го следват. На света не съществува по-ретроградна, по-назадничава сила, пише той.
Коментари