На много места по света има сериозна опасност от земетресения. Представете си какво става, ако огънете пластмасова линия прекалено силно – тя просто ще се счупи, но половинките й ще се изправят.
Скалните образувания в земната кора се огъват под действието на натиск, разчупват се и отново се изправят. Когато се получи такова разчупване, се отделя енергия във вид на сеизмични вълни, която кара земята да се тресе. В този момент ние усещаме земетресението.
Днес има чувствителни сеизмографи, които усещат сеизмичните промени, преди да ги е усетил човекът. Сеизмичните зони са разпределени доста неравномерно по света. В средата на океаните сеизмичните събития се концентрират покрай много тесни ивици, които съвпадат с местоположението на средно-океанските хребети. Встрани от тези зони голяма част от дъното на световния океан не е сеизмична.
Най-важните от средно-океанските хребети са Средно-Атлантическият, Централно-Индийският, и Източно-Тихоокеанският. Източно-тихоокеанският започва от Калифорнийски залив и се разделя на две при остров Пасха, като едната част отива на югозапад, а другата – към континенталната част на [Чили.
Най-силните земетресения се регистрират и в структурите, наречени островни дъги. Основни островни дъги са полуостров Камчатка, Курилски острови, Япония, Мариански острови, Соломонови острови, островите Фиджи, Филипински острови, както и Антилски острови. Подобни дъги има и покрай крайбрежието на Централна и Южна Америка.
В южната част на Европа, Хималаите и югоизточна Азия земетресения не се случват чак толкова често. Зоните на почти нулева сеизмичност са представени от континентални щитове – такива са Канадският щит в източната част на Северна Америка, Бразилският щит в Южна Америка, а също така и в източната част на Австралия, Централна Европа и Южна Африка.
Най-големите земетресения са станали през 1964 година на крайбрежието на Аляска и през 1960 година на Чилийското крайбрежие – и двете са били над 8, 9 по скалата на Рихтер.
Една от сеизмичните зони е Тихоокеанският сеизмичен пояс – той е разположен покрай източното крайбрежие на Азия, на север и изток от Австралия, и покрай западното крайбрежие на Америка. Тук се случват над 60 процента от земетресенията по света. Токио се намира в този пояс.
А на около сто километра на северозапад от Токио под Евразийската тектонична плоча, на върха на която е построен градът, се събират други две плочи – Тихоокеанската плоча и плочата на Филипините. През следващите петдесет години сеизмолозите предричат гигантско земетресение в Токио.
Мексико се намира в зоната на Тихоокеанския сеизмичен пояс. Постоянният натиск и налягане, които се образуват от търкащите се една в друга тектонични плочи в този район, е причина за голямото количество земетресения.
На четиридесет километра от Ню Йорк се пресичат два геологични разлома, което засилва вероятността от земетресение с магнитуд до 7 бала.
През 1962 година в Индия е построен бент Койна за снабдяване на Бомбай с вода. Във водохранилището налягането на водата върху земята е довело до напрежение на пластовете и през декември 1967 година земята е била разтърсена от мощно земетресение, при което стотици души загинали, а хиляди били осакатени.
В Китай също има голяма опасност от земетресения, при което те са доста силни. По време на Съчуанското земетресение през 2008 година са загинали почти седемдесет хиляди човека.
Коментари