Една трета от живота на всеки човек преминава в спане, което е приблизително 10 000 дни или 25 години. Нуждата от сън е различна при отделните възрастови групи и при хората от една и съща такава. Според National sleep foundation- Arlington, USA съществува следната класификация:
- Новородените /0-2 месеца/ се нуждаят средно от 12-18 часа сън за 24 часа;
- Пеленачетата /3-11 месец/ се нуждаят от 14-15 часа в денонощието;
- Ранна детска възраст /1- 3 години/ спят по 12-14 часа;
- Предучилищна възраст /3- 5 години/ имат нужда от 11- 13 часа сън;
- Деца в училищна възраст /5- 10 години/ спят по 10- 11 часа;
- Тинейджъри /11- 17 години/ се нуждаят от 8, 5- 9, 5 часа дневно;
- Възрастни /18+/ имат нужда от 7- 9 часа сън за денонощието.
Много често нуждата от следобеден сън зависи от ежедневното натоварване, здравето на тялото ни и от начина, по който всеки човек отмаря в свободното си време. Всъщност е много по- здравословно да се излезе на разходка сред природата, отколкото да се загуби целият следобед в сън.
Доказано е в много проучвания, че следобедният сън има своите положителни отражения върху организма на човека и към качеството на живот, но невъзможността да контролираме продължителността му може да ни разболее и да се стигне до фатален изход.
Освен че може да се стигне до застой на кръв и лимфа, честият продължителен следобеден сън, респективно залежаването, скъсява нощния сън или дори невъзможността за пълноценен такъв. Това ни прави много кисели сутрин, уморени и понякога депресирани.
Така например следобедният сън може да доведе до появата на диабет. Учени са установили, че продължителното спане или липсата на нощен сън повишават риска от развитие на диабет. При някои хора се наблюдава и главоболие в резултат на късната обедна дрямка, което според други изследователи се дължи на определени невротрансмитери в мозъка, включително и на серотонина, който играе важна роля при регулирането на съня, настроението, агресивността и т.н.
Много е важно да се отбележи, че продължителната следобедната дрямка може да наруши обмяната на веществата и на първо място мастната обмяна. В резултат започва повишено отлагане на холестерин (холестерол) по кръвоносните съдове, натрупването по вътрешната им повърхност довежда до стесняване не отвора им, формиране на тромби и поява на болестта атероскрероза, а от там и до повишено артериално налягане.
Отново поради нарушената обмяна и забавен кръвоток се натрупват токсини в черния дроб, бъбреците, далака, което не позволява на органите да пречистят кръвта докрай и до натрупване на вредни субстанции.
Проучване на група учени от университета в Нагоя, Япония показва, че хората, които се отдават на сън по-малко от 8 часа на ден, е най-малко вероятно да се разболеят от сърдечно-съдови заболявания.
Залежаването, заедно със застоя на кръв и лимфа в човешкият организъм, плюс липсата на фактори от околната среда, които да го каляват, често довеждат до поява на инфекции. Техните причинители, понякога и слабо болестотворни могат да доведат до опасни последици.
И нека да добавим нещо малко по-оптимистично, а именно, че най-здравите хора са тези, които спят между 6.5 и 7.5 часа. А и нека да не забравяме, че смехът удължава живота.
