Пръстените - защита срещу злото или украса?

Пръстенът е един от малкото предмети от бита, който може да се похвали с удивително дълголетие.

В древни времена из египетските земи се е считало, че носенето на пръстен не е знак за украшение, а е източник на специални сили. Пръстените са служили като талисман, който да е винаги с хората и да ги предпазва от лошо влияние. С две думи - пръстенът е бил приеман като магически символ. Променял е своята сила и смисъл според формата и цвета си.

Така например се е смятало, че обикновените кръгли пръстени се населяват от духове. Ето защо мъртвите са били погребвани без пръстени, за да не може душата им да напуска тялото. В същото време обаче е съществувало и друго поверие, съгласно което пръстените са предпазвали човешкото тяло от нашествие на злонамерени духове, служели са един вид като предпазна стена.

Пръстените са били и защита срещу болести. През Средновековието в Европа е имало специални пръстени срещу най-разпространените заболявания. На особена почит са били пръстените от копитата на магаре или от щраусови кости.

Днес ние сме лишили пръстените от всички им магически свойства и гледаме на тях повече като на ритуални украшения. Те са неизменна част от сватбените церемонии, например.

Пред петнадесети век в Русия младоженците са носели железен пръстен в знак на тяхната сила, а младоженките - златни в знак на нежност и чистота.

В древен Рим пък женихът е подарявал преди сватбата на родителите на невестата гладък метален пръстен като символ на своето благосъстояние и способността му да издържа бъдещата си съпруга.

В Перуджа, Италия, до ден-днешен се съхранява пръстен с аметист, който според легендата Йосиф дарил на Мария в знак за вярност. От този пръстен се счита, че тръгва модата на венчални халки със скъпоценни камъни.