Българите наричат християнския празник Атанасовден сред зима, защото според народните поверия на този ден зимата си отива, след като свети Атанас изгони студения сезон.
В Западна България още в ранното утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет.
Християните в Етрополе палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане към вкъщи жените и децата берат кокичета и кукуряк и се закичват с тях. В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско играят хоро без ризи, а в Самоковско вярват, че на Атанасовден земята е по-топла.
В една от най-разпространените легенди се казва, че Свети Антон и свети Атанас са били братя близнаци. Според историята двамата братя били ковачи и един ден, докато работели в ковачницата си, Атанас бръкнал в пещта с голи ръце, за да извади нагорещеното желязо.
Тогава към него дошло куче, което вдигнало лапи, след което на светеца му дошла идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета.
Заради това двамата братя са почитани като покровители на ковачешкия занаят и на железарите.
В миналото Атанасовден е смятан за средата на зимата, защото оттогава са започвали лютите студове. Средата на януари е било и предпочитано време за сватбени тържества, защото тогава никой не работел.
Народните поверия казват, че ако на този ден натрупа голяма снежна покривка, годината ще бъде плодородна.
В Пиринския край вярват, че на Атанасовден болестите тръгват сред хората и за да ги умилостивят, селяните приготвят специално обредни хлябове, намазани с мед, които раздават на съседи.
В други села на Атанасовден жените приготвят погача, върху която рисуват знаци за богата реколта и благоденствие в дома. На Атанасовден не се вари боб, леща или царевица, за да не боледуват децата от шарка.
Според друга известна легенда Свети Атанас е бил един от шестимата братя, които са си поделили света. На Атанас се паднало да е повелителят на зимните студове и снегове, освен това той имал власт и над зимното Слънце.
