На 20 юли всяка година християните по цял свят отдават почит на Свети пророк Илия – известен още като Гръмоделецът. По стар стил той се почита от църквата на 2 август.
На Илинден имен ден имат Илия, Илиян, Илияна, Илко, Илка, Илина, Елин, Елина, Личо, Лиля, Лино.
Светията е един от тримата велики старозаветни мъже, наравно с Моисей и свети Йоан Предтеча. Пророкът е потомък на Аароновия род и е живял по времето на управлението на цар Ахав и царица Йезавел. Царят и царицата били идолопоклонници на езическото божество Ваал.
Въпреки предупрежденията и проповедите на светеца те не сменили вярата си и разгулния си начин на живот. Дори и сушата, която продължила три и половина мъчителни години, не успяла да ги накарат да се вслушат в думите на пророка и да приемат правата вяра.
Когато свети Илия изпълнил мисията си на земята, той получил небесно предизвестие. Заедно със своя верен ученик Елисей се отправил към река Йордан, където на Огнена колесница бил отнесен в Небесното царство.
По българските земи Свети Илия се почита като господар на небесните природни стихии. Той владее градушките, гръмотевиците и светкавиците. Хората вярват, че когато той препуска с конете си и огнената си колесница по небесните пътища, причинява огън и гръмотевици. Затова са го нарекли и с имената Гръмовник, Гръмоделец и Гръмоломник.
Народните вярвания гласят, че когато светецът търкаля бъчви в небесата, тогава на земята гърми. А когато се изправял в битка със крилати змейове, триглави змии или дори Сатаната, тогава на земята вилнеели опустошителни природни стихии.
Разсърди ли се светецът – чакайте ледени зърна от ръкава си да пусне или още по-лошо – да заключи в небесната пещера дъждовете и на земята да настъпи суша. Загърми ли навръх Илинден – овошките ще загинат или ще се повредят, а лешниците и орехите ще са празни, само виното ще е добро.
Традицията повелява на този ден да се заколи курбан в чест на светеца. Обикновено се избира най-старият петел, т.нар. баща. Стопанката на къщата става рано призори и замесва погача боговица и колач за Свети Илия.
Често селските сборове се организират на този ден. За здравето на всички се принася в жертвоприношение мъжко чифтокопитно животно – вол, теле или бивол. Готви се курбан, който се освещава.
Край могила, параклис, оброчище или стари дъбови дървета извън селото се нарежда празничната трапеза. Според вярващите само така ще могат да умилостивят светеца и да опазят селището и реколтата си от наводнения и градушки.
Според народните поверия на Илинден не бива да се работи, за да не се разсърди светията. Не бива и да се къпете в морето, дори да влизате във водите му, защото на този ден морето взима най-много жертви курбан за светеца.
На Илинден празнуват абаджиите, кожухарите и терзиите, чийто патрон и покровител и Свети пророк Илия.
Коментари