Ново изследване показва, че броят на потенциално обитаемите светове, обикалящи червени звезди джуджета, които са най-изобилстващите звезди в нашата галактика Млечен път, може да се е удвоил до 60 милиарда.
Използвайки глобални климатични модели, първоначално създадени за изучаване на глобалното затопляне на Земята, екип от изследователи от университета в Чикаго и Северозападния университет, създава 3D модели на това колко обширно облачните структури въздействат върху атмосферните температури на планети с размера на Земята. Планетите, които се движат в орбити на звезди са по-малки и по-студени от нашето слънце.
Изследователите установили, че атмосферната циркулация и облачната покривка на тези екзопланети означава, че тези светове могат да обикалят звездите си по-близко, отколкото се е смятало досега - разширяване на обитаемата зона около червените джуджета.
Компютърните симулации, разработени от Дориан Абът, планетарен учен в университета в Чикаго, показват, че трябва да се търсят орбити, които са много по-близо до червените джуджета. В миналото и днес човечеството се озърта за светове, които могат да предложат течна вода и вероятно живот.
И тъй като червените джуджета са най-често срещаният тип на звезди, населяващи вселената, бъдещите проучвания за обитаеми планети може би ще се съсредоточат върху тях.
Според Абът, докато не разполагаме с точна оценка, защото е трудно да се види, ние вярваме, че има около 100 милиарда червени джуджета само в галактиката Млечен път. Така че тези джуджета са най-често срещани в нашата галактика и най-близката обитаема зона, която можем да намерим, е най-вероятно да бъде в орбита около този тип звезда.
Това, което прави тази системата от джуджета интересна, е, че звездите са много малки. Това означава, че размерът на всяка планета, движеща се в орбитата, е по-малък.
Това е ключов момент в транзитния метод - звездната яркост се затъмнява, когато планетата се плъзга пред приемната си звезда – за търсене на екзопланети.
И тъй като червените джуджета са по-хладни от Слънцето, тяхната обитаема зона, където водата може да съществува в течна форма, ще бъде много по-близо в сравнение с обитаемите зони на други видове звезди. Резултатът би бил екзопланети, които имат една година с продължителност само 30 до 40 дни, вместо за 365 дни като на Земята.
Екзопланетите, движещи се в орбитата на такива обитаеми зони, са толкова близо до тяхната звездата, че са здраво заключени, което означава че представят на звездата си едно и също лице.
Заради това тази част от планетата, която е към звездата се затопля много бързо, въздухът се издига и образува атмосферна циркулация и обширна облачна покривка.
Компютърните модели показват, че тези облаци биха рефлектирали много на идващата звездна светлина, така че да охлаждат планетата.
Въпреки че планетата е изложена на два пъти повече слънчева енергия, Абът и екипът му мислят, че може би все още има изобилие от вода в течно състояние на повърхността.
Коментари