Бързата промяна на условията за живот и непрекъснатото влошаване на околната среда застрашават човешкото съществуване повече отколкото всички хипотетични заплахи за ядрена война или световния тероризъм. Този феномен е познат на биолозите като синдром на Червената кралица.
Червената Кралица е един от основните персонажи в безсмъртното произведение на Луис Карол „Алиса в огледалния свят“. И както тя описва ситуацията на Алиса: „Трябва да тичаш с всички сили за да си останеш на мястото“. А бозайниците просто... не тичат, т.е. не успяват да се нагодят към промените.
Засиленото темпо на изчезване на видове бозайници не се дължи на лош късмет, на на неспособността на биологичните видове да се приспособяват с бързи темпове към все по-бързо влошаващите се условия за живот и изчезването на местообитания.
Според учените неспособността на група бозайници да създаде нови, устойчиви на промени индивиди и видове е също толкова критична за оцеляването на вида, колкото и способността за възпроизвеждане на вида. Казано с по- прости думи бозайниците ще изчезнат не защото не се възпроизвеждат в достатъчно количество, а защото не възпроизвеждат различно поколение, което да носи белезите на промяна.
Автор на откритието е австралийския палеонтолог професор Чарлз Маршал. По думите му: „ Способността за промяната е изиграла най-важната роля в развитието на живота на планетата“. Маршал, която в момента работи и преподава в Калифорнийския университетски музей по палеонтология, сформирал екип от учени, които да тестват различни хипотези за причините за изчезване на различни биологични видове.
Въпреки многобройните фосили и други останки от изчезнали биологични видове все още малко се знае за причините довели за самото им изчезване. Според една от хипотезите, може би просто се касае за „късмет“ или шанс – както в играта на рулетка.
Срещу хипотезата са „случайното изчезване“ учените изправили хипотезата за синдром на Червената кралица – т.е. не става въпрос за късмет, а за неспособност за промяна, за еволюция и развитие на вида.
Проследяването на генетичното разнообразие и промяната му, заедно с еволюционното развитие на някои вече изтрити от лицето на земята видове както и на древните камили, носорози и слонове в голяма степен подкрепила хипотезата на Червената кралица. Проф. Маршал и екипът му анализирали останките на 19 биологични вида и проследили тяхното развитие и „обогатяване“ на гените за период от почти 66 милиона години.
В началото всички видове започвали само с един вид и докато при някои видовете скоро ставали повече, при други просто отмирали с времето, докато не се стигнело до пълното загиване на вида. Изследването категорично доказало, че създаването на нови видове не е било просто въпрос на шанс или късмет, а на способност за нагаждане в съответствие с променящите се условия.
Независимо дали става дума за промяна в климата, растителността, хищниците, паразитите или размествания във хранителната верига, ако не си способен да създадеш нов вид, който да се справи с промените и предизвикателствата – си обречен на изчезване.
Коментари