Синдромът на старата вещица

Мъж на 34 съм. За първи път получих сънна парализа, когато бяхме със семейството на почивка в Банкя. Бях на 8. Когато успях да изляза от парализата не казах на никого. Почувствах се сякаш застрашен от смъртта и няколко дни след това изобщо не исках да заспивам. На втората вечер родителите ми викнаха мед. екип да ме приспят насила с инжекция, а като се върнахме в Бургас ме водиха няколко пъти на психолог, който установи че нямам отклонения и се наложи да ме убеждава че съня е необходим и няма нищо страшно в това човек да заспи. Не исках да казвам каква е истинската причина - не можех да намеря думи, с които са опиша парализата и страха си че може пак да се повтори. Постепенно започнах отново да спя нормално, но продължих да получавам епизоди на сънна парализа от време на време, та чак досега. Явно не се умира от това :) Странно, но досега не съм се ровил в нета за обяснение на това състояние. Едва сега ми попадна информация за сънната парализа и ето ме тук - чета, че и други хора изпитват същият ужас като мен. Сега ми се случва с честота - 1-2 пъти в годината. Успявам да изляза от парализата по следният начин - с мърдане на пръстите на краката и огромна осъзната воля да се събудя. Всъщност пръстите на краката са единственото нещо, което мога да помръдна - всичко друго е парализирано, а очите - затворени. Правя всякакви опити да помръдна и пръстите на ръцете, но те се раздвижат едва след като съм излязъл от сънната парализа. Процеса на мърдането на пръстите на краката при мен е осъзнат и целенасочен, съпроводен също с изключително бързо, но много плитко дишане - просто в това състояние не мога да дишам нормално и плиткото, учестено дишане е единственият начин да се поддържам жив. Не мога да определя колко точно продължава епизода на сънната парализа при мен, но ми се струва че е или няколко секунди или някъде до половин минута макс. Това е период на голямо изпитание и вътрешна борба на човека за възвръщане на жизнените си функции. При себе си забелязах закономерност - най-често това състояние ми се случва, когато съм заспал по гръб или на лявата си страна. Обикновено ми се случва при следобеден сън и много по-рядко по време на редовният ми нощен сън. Никога не съм получавал сънна парализа докато спя на дясната си страна. Затова и заспивам винаги странично легнал точно на тази страна. Забелязах още, че при мен помага и това да не си лягам жаден. Така през годините намалих епизодите на сънна парализа и сега се случват рядко и най-вече като че ли ако съм заспал през деня за следобедна дрямка по гръб. Искам да отбележа, че при мен сънната парализа не е свързана с кошмари, както е при някои хора които се чувстват застрашени от демони или извънземни. Единственият страх, който изпитвам е това, че може би някой път няма да успея да се измъкна от клопката на парализата и това да ме докара до смърт. Страха го нямам в ежедневието си, изпитвам го само докато съм в това неприятно състояние. До всички страдащи - явно е, че не се умира от сънна парализа, така че я приемайте по-спокойно. Можете да пробвате и моите съвети – редовно нощно спане, заспиване на дясната страна и чашка вода преди сън - току виж ви е помогнало като при мен!

На мен за първи път ми се случи, когато бях на 17 години и от тогава /сега съм на 30/, ми се случва доста често!При мен състоянието е следното:
Лежа в стаята си с отворени очи или поне така мисля, защото виждам обстановката около мен. Ръцете и краката ми са парализирани и не мога да се движа!Опитвам да крещя, но се чувам, че просто издавам някакви нечленоразделни звуци и никой не ме чува /а се опитвам да кажа на мъжа ми да ме събуди/!Осещам някаква сила, която ме натиска и едвам дишам, опитвам се да се боря, но и със зверски усилия, едвам успявам да хвана или по-скоро да избутам от себе си силата, която ме натиска!Преди виждах нещо като воднисто-синкаво очертание на фигура, но в последните години е само сила!Преди ми вдигаше завивките, удряше ме в таблата на леглото или ме хващаше през кръста и ме вдигаше нагоре!Казах си, че няма да се страхувам и ще се боря и с много усилия през годините мислех, че съм го преборила, защото известно време не ми се беше случвало, но от скоро пак започна!Преди седмица, бях легнала при мъжа ми и сина ми, които в момента спят в спалнята, а аз обикновено в детската стая при бебето!Явно бях заспала и изведнъж нещо отгоре ми се спусна, хвана ме с две ръце през гръдния кош, вдигна ме нагре, видях отвисоко мъжа ми и детето и след това ме спусна, събудих се!Попринцип е много ужасяващо и след това трудно се успокоявам и заспивам!Като малка много ме беше страх, но с годините някак се научих, в самия сън да знам, че мога да го преборя и че като се събудя всичко ще е изчезнало, за това и се опитвам да креща, за да ме събуди някой, макар че всъщност съм с отворени очи или поне така мисля!Като се събудя питам мъжа ми, защо като съм викала, не ме е събудил, а той казва, че само издавам звуци, а не викам!
Сега поне разбрах, че не съм единствената на която се случва това чудо!Само не знам как може да се спасим от него, че наистина е ужасяващо, но има нещо вярно в това, че колкото повече се страхуваш, толкова по силно и страховито е явлението!

И на мен ми се е случвало 3 пъти.Първя път беше преди 3 4 г.,Не можех да се мръдна и летях в стаята с някакви хора облечени в бели чаршафи с воали.Бях чувала само за това нещо.Баба ми беше казала ако ми се случи да се помоля както ми идва отвътре:),защото в този момент нищо друго не може да се направи.И действа.Втория и третия път се случиха буквално едно след друго,като бях в болницата след операция.Страшно е но е и интересно...сякаш.

една сутрин цялото ми тяло изтръпна и не можех да се помръдна.. дори очите си не можах да отворя, но не усетих никакво присъствие .. след това се заинтересувах и намерих тази статия //

има ли начин да се предизвика санна парализа ?

За пръв път ми се случи преди година и половина.Лежах по корем и изведнъж усетих как нещо ме притиска надолу с всичка сила,сякаш някой лежи върху мен.Чувах също и странно шептене.Опитах се да помръдна,но без резултат.Ужасно се панирах и дори не можех да викам.Просто бях като жив труп.След около 10 мин. всичко се оправи и първият ми инстинкт беше да проверя дали не е имало някакъв нападател в стаята.Беше ужасно.Оттогава ми се е случвало няколко пъти.Усещам,че съм будна и дори си отварям очите,но не мога да помръдна.Усещам всяка част от тялото си супер изтръпнала и тежка.Чувам също и странни звуци.В началото бях много наплашена,но си казах,че трябва да се отпусна и всичко ще мине,че е само плод на въображението ми.След като се запознах с ИТП,астралната проекция и тази статия,вече съм на съвсем друго мнение.

На мен често ми се случва да имам сънна парализа :) и наистина е доста неприятно усещане. До сега не знаех какво ми се случва, докато не прочетох тази статия :).

Сънувах един доста странен сън. Дойде една жена баше с черен воал и ме питаше какво избирам : Коран или Молитва? Аз изпраднах в шок и се разкрещях с думите : Коя си ти ,че да ми казваш кога ще умирам?
Беше преди 4-5 месеца и все ми е в главата този сън. Толкова истински а и се чувствах по същят начин , не можех да помрудна от леглото известно време.