Синдромът на Аспергер

Синдромът на Аспергер представлява патологична неспособност да съпреживяваш нещо и да проявяваш чувствата си. Този синдром е бил открит през четиридесетте години на миналия век.

Той е наречен на името на Ханс Аспергер, детски психиатър от Виена, който изследвал движението на младите нацисти. При наличието на синдром на Аспергер човек е лишен от способността да съпреживее болката на другите, както и радостта им.

Хората, които страдат от синдром на Аспергер, често проявяват немотивирана жестокост. Например бият друг хора без причина, без дори да се досещат, че ги нараняват.

Според психиатрите много от престъпниците страдат от синдрома на Аспергер. Тези хора не проявяват асоциално поведение нарочно, просто така работи мозъкът им.

Според психиатрите такива хора трябва да бъдат лекувани, а не да се заключват в затвори. Към хора със синдром на Аспергер трябва да се отнасят като към клептоманите и пироманите – престъпни са действията им, но не и техните намерения.

Тези хора на практика не могат да поддържат никакви социални отношения. Ако се опитате да се сближите с човек, който страда от синдром на Аспергер, ще претърпите неуспех.

По-рано се е смятало, че хората със синдром на Аспергер са умствено изостанали. Всъщност обаче коефициентът им на интелигентност е много висок и дори понякога е по-висок от нормалния.

Понякога синдромът на Аспергер се бърка с аутизъм. Все още не е ясно дали тези заболявания са свързани. Двете разстройства имат много общи черти. Признаците на аутизъм се проявяват по-рано, отколкото тези на синдрома на Аспергер.

Името на синдрома на Аспергер станало известно в Австралия на 28 април 1996 година, когато Марти Брайънт разстрелял в пристанище на остров Тазмания петдесет и пет души.

Тридесет и пет от тях загинали, останалите били ранени. Психиатри, които наблюдавали Брайънт, твърдели, че той страда от синдром на Аспергер. Според психиатрите поведението на убиеца било като на десетгодишно момче. Той реагирал на станалото като изплашено дете, което безпомощно се озърта, за да намери подкрепа отнякъде.

Мъжете страдат по-често от синдром на Аспергер, отколкото жените. Този синдром понякога се бърка с алектсимия, познавателно-емоционално разстройство, вследствие на което хората не могат да опишат чувствата си.