Когато става въпрос за преколумбийските изчезнали цивилизации, за Ацтеките и Маите, често се пренебрегват Сапотеките.
За 1500 години земеделската класа Сапотек е обхващала 2000 квадратни километра и е била дом за поне 100 000 хора. Сапотеките /или Запотеките/ били пионери в използването на земеделието и системите за писане, надарени тъкачи и художници на керамика. Изградили са Монте Албан, един от най-старите градове в Америка и са създали една забележително добре организирана бюрократична структура. Но класата им претърпяла крах и никой не знае точно защо.
Мястото, където цивилизацията на Сапотеките не била разкрита, се намира на 40 км извън град Оаксака, на страната на древен град, наричан Ел Палмийо. През последното десителетие археолозите Гари Файнман и Линда Никълъс са хвърлили светлина върху всекидневния живот в този център, който около 200-900 пр. Хр е процъфтявал.
Ел Палмийо е бил един от многотo древни градове на Сапотеките, в крайната част на Монте Албан - местното седалище на властта. Там са живели около 5000 човека, включващи фермери, работници и творци. Те произвеждали храни и стоки от местните сочни растения, като агивата, и ги разменяли за стоки и услуги от другите селища. Построили са и палати, и домове за отбраното общество, което е използвало работната им сила и е събирало данъци от тях.
Файнман и екипът му са разкопали поредица от тераси от основата до върха на склона, които разкриват социалните, политическите и икономически промени, настъпили в историята на Ел Палмийо.
Разкопки на палата
През периода 2007-2008 екипът на Файнман и Никълъс открива най-големият палат от няколкото, намиращи се на склона на Ел Палмийо. Разкопките се провеждат със сътрудничеството и подкрепата на National Geographic.
Копаейки, те откриват, че палата е бил променян няколко пъти през 500-900 пр. Хр. Когато е бил най-голям той е достигал около 600 квадратни метра и е включвал около 20 стаи с три вътрешни двора, служещи може би за политически срещи.
Конструкцията и промяната на такива мащабни постройки, с покрити стаи и дебели стени, изисква значителна инвестиция на средства и работна ръка.
Строежът на палата е започнал с подземен гроб, в който сапотеките изгаряли мъртвите си. Намерени са и останките на куче.
„Кучетата често са поставяни при мъртвите”, обяснява Файнман, „Известна част от огромната месоамериканска идеология се състои в схващането, че кучето може да те заведе до подземния свят.”
Промяна на силите
Палатът и храмът са окупирани, когато сапотекската икономическа и политическа сила се преместила от Монте Албан към Ел Палмийо и към другите градове в региона.
Показател за това е добавянето някъде около 750 пр.Хр. на кръгъл вътрешен двор на върха на палата. Той е използван за играта с гумена топка, която била ритуален спорт, често срещан в месоамерика.
„ Това е знак, че Ел Палмийо е искал да стане по-голям център, а не да изпраща играчите си в Монте Албан”, казва Файнман.
Но периодът на възход на Ел Палмийо бил кратък. По време на четвъртата му окупация, около 800 пр. Хр. палатът вече бил сведен до размера на вътрешен двор и изцяло изоставвен.
Файнман смята, че опустяването е станало по мирен път и постепенно, продължавайки около 50-100 години. През 900 пр.Хр окупациите са били малко и разграничени във времето, което поставя въпроса „какво точно се е случило? ”
Суша или регионален крах?
Постепенният крах в долината Оаксака е имал паралелна насоченост из месоамерика. Великите центрове на маите, намиращи се на стотина мили разстояния, също са запустели. Експертите спорят какво е причинило този колапс.
Някои смятат, че причината за края на Сапотеките се крие в природните фактори. В областа е документирана изключителна суша, която може да е довела до социален и политически упадък.
Икономиката на долината е водена от общество на фермери и при една голяма суша е логично да има западък. С напускането на градовете, представителите, занимаващи се с керамика и познаващите йероглифите, също изчезват от археологическите записки.
Други археолози считат, че не само сушата е виновна за краха на града, а комбинация от различни фактори - сушата, политическата нестабилност или война.
Файнман казва, че икономическият колапс на Месоамерика е накарал хората да се изнесат и да напуснат домовете си. Но градовете и популациите се възстановяват.
„В някакъв момент ще настъпи кръговрат”, казва Файнман „макар и нещата да не изглеждат по абсолютно същия начин, както са били когато е започнал периода на залеза на града на Сапотеките”.
