До ден днешен учените не могат да разберат причините за някои особености на тялото ни, например защо се смеем през сълзи. Експерти смятат, че смехът и сълзите са психологически реакции, които си приличат, затова могат да се случват едновременно.
И двете състояния възникват по време на силна емоционална възбуда и имат продължителен ефект. И докато плачът като цяло се асоциира с тъгата, то понякога продължителният смях води до поява на сълзи. Но и смехът, и сълзите са полезни, тъй като намаляват нивото на стрес.
Специалистите са открили и причината за сълзите ни, които се появяват по време на рязане на лук. Когато режем този зеленчук, това разкъсва клетките му и предизвиква освобождаване на ензими. Тези ензими изработват газ, който се нарича пропантеол на сулфоксида.
В момента, в който този газ стигне до очите ни, в тях се появяват сълзи за изработване на слаб разтвор на сярна киселина. Мозъкът изпраща сигнал на слъзните жлези за отделяне на по-голямо количество течност, за да отмие дразнещото вещество.
Колкото повече режете лук, толкова повече раздразващ газ се изработва и толкова повече се увеличават сълзите ви. Химическата реакция на лука е защитен механизъм, който е възникнал за справяне с вредителите.
За да не плачете, докато режете лук, охладете го в камерата на хладилника, преди да го режете, тъй като студът забавя изработването на ензими. Най-високата концентрация на ензими се намира в долната част на лука, затова я избягвайте.
При продължителен смях и при тичане започваме да усещаме бодежи в дясната част на корема. Това се получава, защото и при тичането, и при смеха възниква напрягане на диафрагмата.
Когато се смеете силно, засмуквате много въздух, който изпълва белите дробове и притиска диафрагмата. В същото време мускулите на корема също се напрягат и притискат диафрагмата.
От това се получават бодежи в дясната част. За да се отървете от тях, нарушете бързите движения на диафрагмата, като започнете да дишате много бавно и дълбоко.
Побиването на тръпки също е реакция на тялото, която трудно може да бъде обяснена. По принцип тя възниква, когато ни е студено или когато ни е страх.
Тогава миниатюрните мускули в основата на всяко косъмче на тялото се свиват и изглеждат като малки подутини. Това обаче е остатък от праисторическите времена, когато хората са имали силно окосмяване. Тогава тялото се е стопляло, като изолирало слоевете въздух между космите.
Космите се изправяли и били заплашителен сигнал за враговете. След като еволюцията лишила хората от окосмяването им, ни е останало за спомен само появяването на така наречената гъша кожа, когато ни побият тръпки.
Коментари