Легендите за гномите, елфите, феите и други магически същества съществуват под различна форма в историческото минало на народи от целия свят.
Прочутите тролове от скандинавския фолклор, богатите гноми от ирландските легенди, британските истории за летящи миниатюрни жени – всичко това са разкази на отминали поколения за същества, които са били наблюдавани от очевидци.
Постепенно историите за тези създания са се превърнали в приказки, тъй като няма по-благодарни слушатели от децата, когато става въпрос за странни същества.
В историите, описани от очевидци, се разказва едно и също – че елфите и подобните на тях създаия се появяват, когато имат нужда от покрив и храна. Като цяло тези вълшебни създания избягват контакта с хората.
През 1842 година в английския град Стоумаркет мъж разказал, как срещнал феи, докато се прибирал. „Те бяха десетина, бяха малки като кукли и изглежда, че бяха направени от светлина, тъй като не приличаха на плътни тела”, описва ги очевидецът.
През 1919 година тринадесетгодишният британец Хари Андерсън става популярен, тъй като се срещнал с миниатюрни създания в лятна нощ. Момчето преброило двадесет миниатюрни мъже, които били с бледа кожа и вървели в строга колона, без да забележат Хари.
Прочутите през 1917 година феи от Котингли са снимани на серия от пет снимки, направени от Елси Райт и Франсис Грифитс. Двете братовчедки снимали малки крилати хора и гноми. Момичетата били малки – Елси навършила 16, а Франсис – 17 години, а и по това време снимките не подлежали на съвременните методи на обработка.
Снимките били забелязани от известния писател сър Артър Конан Дойл, автор на историите за Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Той написал статии за феите и бил категоричен, че снимките са истински. Снимките били дълго време обект на спорове, тъй като някои специалисти твърдяли, че те са фалшифицирани.
Феите са се свързвали със странни светлини, които се появяват нощно време. Светлината, която излъчват феите през нощта, е синя, сочат свидетелства от различни епохи и страни.
