Едно от най-значимите открития на Двадесети век става случайно през 1947 г. и не е дело на археолози. Овчари бедуини намират седем свитъка или части от свитъци и фрагменти, заедно със запаси от делви и счупени керамични съдове в пещера, която гледа към северозападния край на Мъртво море. Когато търговец, действащ от името на овчарите, продава откритите свитъците, те стигнат до вниманието на учените в Йерусалим.
Последващите проучвания в района на пещерата, където е направено откритието, водят до възстановяването на документи от всичките единадесет пещери и до разкопките на намиращи се наблизо руини, известни като Руините на Кумран (Qumran).
Сред повече от осемстотинте документи, представени от цели свитъци, части от свитъци и хиляди фрагменти, които са били възстановени, се намират пълни копия или части от всички книги на Староеврейската библия, с изключение на Книгата на Естер. Тези текстове са по-стари с най-малко хиляда години от всички предишни библейски текстове, написани на иврит, които са били известни преди това откритие. Те осигуряват прозорец към текстовата история на Староеврейската библия преди приключването на канона.
Освен тези копия от библейски текстове, в пещерите в района на Кумран, са открити и сектантски документи, които разкриват митичната еврейска група, очевидно свързана с направата и съхранението на ръкописите.
Тази група е вероятно на Есенес (Essenes), известна преди това от препратките към тях в трудовете на Флавио Джоузефос, Фило Юдеос и Плини. Всички открити текстове, взети заедно, отворят критичен прозорец към събитията в Палестина през десетилетията преди и след раждането на Христос (макар и не всички текстове да са намерени сред свитъците) до момента на Първото еврейско въстание срещу римляните.
Историческият период на Свитъците на Мъртво море хвърля светлина върху средата, в която се е развивало християнството в Палестина, трансформацията на Юдеизма в Равински юдеизъм при преодоляване на последиците от Първото въстание на евреите срещу римляните, свързани с унищожаването на Йерусалим и неговия храм, във връзка с което канонизация на Светото писание е напреднала.
Свитъците от Мъртво море днес се съхраняват предимно в Светилището на книгата, част от Израелския музей в Йерусалим, където те са изложени за разглеждане. Медният свитък може да се види в Археологическия музей в Аман, Йордания. Много от малките фрагменти се намират в Музея Рокфелер в Източен Йерусалим.
Коментари
Свитъците от Мъртво море
През 1947 г. един бедуин от племето таамира обикаля хълма Кумран, разположен на западния бряг на Мъртво море, търсейки загубена коза от стадото си. Тъй като не я открил, предположил, че може да е влязла в пещерата на хълма. Спуснал се по отвесната скала и решил да хвърли камък в нея, с надеждата че така ще накара животното да излезе. Вместо шум от уплашено животно обаче, от пещерата се разнесъл звук на строшена керамика, което привлякло любопитството му и го кара да влезе в пещерата. Там намира 45 глинени съда, старателно подредени до стената.
Така било направено най-голямото археологическо откритие на ХХ век – намерени били Кумранските ръкописи, известни още като ръкописите от Мъртво море. В продължение на няколко години археолозите откриват 11 пещери, в които намират над 900 ръкописни документа. Документите, открити в Кумран, са написани предимно на кожа, има и няколко на пергамент, но един свитък напълно се различава от останалите.