Езерото Моно (Mono Lake) е солено езеро, намиращо се в Калифорния, САЩ. То се смята за едно от чудесата на света, което се е превърнало в такова в резултат на човешката намеса.
Езеро Моно заема площ от 155 кв. км. и се предполага, че е на повече от 700 000 години. Образувало се е заедно с раждането на планинската верига Сиера Невада от движенията на земните пластове и от вулканичната активност.
Езеро Моно е захранвано от сладководните потоци и топящите се снегове. Понеже е безотточно, то поддържа солеността си от отмиваните от векове соли и минерали.
Езеро Моно е близо три пъти по-солено от морската вода и в него не може да живее риба. На допир водата е сапунена и е приятна за плуване, тъй като поради високата си соленост е трудно да се потъне.
Минавайки покрай езерото и пробвайки от водата му известният писател Марк Твен го нарича "Мъртвото море на Запада" и пише, че водата е толкова алкална, че човек може да изпере в нея и най-силно изцапаните си дрехи, без да ползва никакви други методи на изпиране.
За първи път езеро Моно е описано от европейците в началото на 19 в. Група трапери, предвождани от капитан Джоузеф Уокър, който бил известен планинар, се отправят от Уайоминг на запад. Сред обградените с планини пясъчни равнини, които са обрасли с американски пелин, те съзират езерото от висок хребет.
Виждат, че в средата на пустинята, точно пред тях се разстилат невероятно красивите сини води на езерото. Решават да се спуснат до бреговете му и да го проучат по-детайлно. Тогава откриват, че освен червеите и рояците мухи, тук няма никакви други признаци на живот. Смята се, че името Моно произхожда от думата "моначи"- така местното население е наричало хората, които ядат ларвите на мухите.
През 1941 г. с разрастването на Лос Анджелис отделът по електроснабдяване и водоснабдяване решил да отклони 4 от 7-те ледникови потока от планините на 443 км. в южна посока. Целта била да се водоснабдява градът, като тогава не се обърнало внимание на възможните последствия за природата.
Втората Световна война била в разгара си и екологията все още не била толкова развита и ценена като наука. Това отклоняване обаче лишило езерото Моно от приток на вода. Резултатът е, че площта му се смалила, солеността на водата му се увеличила, а алкалните равнини наоколо се разширили. Околната среда претърпява огромни щети дори в момента.
Единственото положително е образуването на невероятно причудливи форми от туфа в езерото. Самите кули са естествени, образували се от свързването на калция от изворната вода с карбонатите от алкалната езерна вода.
Така варовикът бавно се напластява по дъното под формата на колони. Това, че те се виждат в момента над нивото на езерната вода, е изцяло заслуга на човешката ръка, която обаче е виновна и за умирането на природата около езерото.
След експертни проучвания учените смятат, че не бива да се допуска по-нататъшно отводняване, тъй като освен на самото езеро, ще се навреди и на дивата природа. Тук живеят соленоводни скариди, но и те имат граница на солеността. С тях, както и с мухи, се хранят гнездещите калифорнийски чайки, както и милионите прелитащи от тук птици, които са общо около 80 вида.
Днес всеки, дошъл до бреговете на езеро Моно, остава запленен от покоряващата му красота и от приказните скални кули, извисяващи се от солените му води.
Коментари