Наименованието лунатици идва оттам, че по-рано се предполагало, че нощните разходки се извършват именно при пълнолуние. Впоследствие се изяснило, че честотата на полунощните пътешествия няма никакво отношение към фазите на Луната. Просто за очевидците било значително по-лесно да наблюдават такива курсове на лунна светлина.
Неотдавна в Австрия във военно поделение бил регистриран инцидент, който по чудо приключил без жертви. През нощта шофьор-механик прониква в автопарка, подкарва един бронетранспортьор и потегля навън, като отнася със себе си и вратата на загражденията. Шофьорът се движи по посока на най-близкия град, но по някое време губи управление и бронетранспортьорът се катурва в канавка край пътя. Изпратеният да провери какво се случва патрул открива мъжа да спи дълбоко на шофьорското място. В резултат на разследването се изяснява, че той е абсолютно трезвен, но от детството си страдал от лунатизъм.
Канадски учени открояват необичайна разновидност на лунатизма, която са нарекли сексомния. Това е особено състояние, в което спящият човек има сексуални мераци - прави секс, без да се осъзнава. Ако обикновените лунатици са от 2 до 4%, то секс сомнамбулите се срещат много по-рядко.
Д-р Марк Пресман, който се занимава с изучаването и лечението на разстройствата на съня, дава за пример историята на Лиза Махоуни. В продължение на 5 г. младата жена има различни приятели, които се разделят с нея по една и съща причина - крайно изтощение. Едва ли не всяка нощ Лиза се нахвърляла върху тях и не ги оставяла да спят. Тя действала агресивно и изглеждала плашещо. На сутринта Лиза не си спомняла нищо от нимфоманските изпълнения.
И обичайните лунатици, и сексманиаците не представляват опасност за други хора. Но се срещат и нещастници, които, без да го осъзнават, се превръщат в кръвожадни чудовища и извършват безсмислени убийства. Два такива случая са станали сензация в Англия. Герой на първия бил Брендън Макгил от Норидж. Той страдал от сомнамбулизъм. Понякога излизал чисто гол на улицата и се разхождал така, докато не бъде задържан за нарушаване на обществените порядки. Жена му го напускала три пъти. Няколко пъти Брендън попадал в психиатрични клиники. Но лекарствата не му помагали. В най-добрия случай спял нормално месец-два, а след това пристъпите на сомнамбулизъм започвали отново.
В една майска нощ на 2002 г. Макгил излязъл от вкъщи и се отправил в неизвестна посока. За беда, на пътя му се оказал отворения автомобил на нощен патрул с ключове на таблото. Брендън седнал зад волана и потеглил. Скоро зад него се залепил полицейски автопатрул, който го приканвал да спре, но лунатикът натиснал педала и на едно кръстовище отнесъл двама души. След това блъснал полицай в униформа, който се опитвал да му прегради пътя и той починал още същата нощ в реанимацията. Накрая преследващите го полицаи открили огън по гумите на автомобила, което довело до нова трагедия. Колата се извъртяла встрани и той нахлул в денонощен магазин, като паркирал върху продавача. Чак след това Макгил се събудил и се вкаменил от ужас, като разбрал какво се е случило. В хода на изследването лекарите потвърдили, че Макгил е извършил престъпните действия в състояние на пълна невменяемост.
Във втория случай „спящ убиец" се оказал 34-годишният Кристофър Парис от Шефилд. Най-обикновен и невзрачен чиновник, който обичал да гледа кървави трилъри, независимо от съветите на невропатолога, който го консултирал по повод на неговия лунатизъм. Дълго време нямало особени проблеми. Близките му били свикнали с нощните му разходки и не им обръщали внимание. Но през 1998 г. лунатикът и жена му попаднали в катастрофа. Съпругата загинала, а Парис се отървал със силна уплаха и мозъчно сътресение. Очевидно травмата на главата и стресът изменили хода на неговото заболяване.
В своите показания Кристофър Парис разказва: „Най-ужасното е, че не си спомнях нищо от стореното. Проспал съм първото си убийство, както и всички останали. Присъни ми се кошмар. Когато се събудих, видях че пижамата и ръцете ми са в кръв, а на пода до кревата се търкаляше окървавен кухненски нож. Включих телевизора и чух, че неизвестен маниак през нощта е убил на съседна улица 30-годишна жена. Почувствах се ужасно. Заподозрях, че може да съм аз убиецът, но не знаех какво да направя. Страх ме беше да отида в полицията, за да направя самопризнания - едва ли щяха да ми повярват. Страх ме беше да се обърна и към психиатър. В крайна сметка реших, че това е някакво досадно недоразумение, което няма да се повтори никога повече. Следващият кошмарен сън беше след около месец. Щях да полудея от ужас, когато намерих на пода отрязано женско ухо с обица. Хвърлих се към дистанционното и научих, че е убита 47-годишната Барбара Смит. Тогава реших да приключа с тези истории и се опитах да се самоубия. Исках да се обеся, но куката, за която бях завързал примката, взе, че поддаде. След това се нагълтах със сънотворни. Спах два дни. Опитах се всячески да предотвратя нови нападения срещу хора: криех ножовете в сейф, заключвах си ръцете за таблата на леглото с белезници. Но всеки път се оказваше, че вселилият се в мен дявол е способен на всичко. В края на краищата се случи това, което рано или късно очаквах да стане: заловиха ме. Събудих се от силна болка и установих, че лежа на тротоара, обкръжен от полицаи. Оказа се, че съм нападнал случаен минувач и съм започнал да го душа. Той успял да се измъкне от хватката ми и съобщил в полицията. Патрулът ме догонил близо до дома ми. Не съм реагирал на приканването да спра, оказал съм съпротива и се наложило да употребят сила".
Жертви на Кристофър Парис станали петима души, двама от които останали живи. Заплашвал го доживотен затвор. Експертите доказали, че е извършил престъпленията в състояние на невменяемост и бил изпратен на лечение в психиатрично отделение.
Вижте още: Какво прави хората сомнамбули?
Коментари