Енергията и духа на човека не умират заедно с физическото му тяло. До този извод стига самият Айнщайн. Ученият, който променя представите за заобикалящия ни свят вярва, че след смъртта, от човека остава неговата енергия. Тази енергия всъщност е душата.
Духовете, привиденията и призраците представляват изображение без носител, най-често олицетворяващи душата на починал човек. Духът или духовете не се въздействат от физичните закони. Това е и причината за възможността на духовете да се телепортират. Обикновено призраците могат да преминават без затруднение през предмети.
Други версии за произхода на духовете се позовават на схващането, че духът и тялото заедно съставят нашата същност. Когато тялото престане да функционира, духът преминава на друго ниво на съзнанието. А призраците са просто неспокойни духове, чието преминаване в следващия свят не е било успешно поради една или друга причина. Уникално свойство на духовете е, че те могат да се материализират и дематериализират. Много хора твърдят, че присъствието на духове понижава температурата в помещението. „Благодарение” на тях се предизвикват нарушения в работата на електрически уреди.
Великият учен, създал Теорията на относителността, някога е твърдял, че пространството около нас е наситено с невидима за простото око субстанция, наречена етер. Според законите на физиката етерът заема по-фино ниво на организация на материята. Всяко материално тяло, съставено от молекули и атоми, може да се разгради чак до съставящия ги физически етер, като при това се отделя енергия, значително по-голяма от ядрената или термоядрената. Тълкованията на някои от съвременните учени са, че „етер” представлява освободената енергия след смъртта на човека. Тези техни теории противоречат на официалното становище на научното съсловие, според което духовете не съществуват, а обясненията за тях са свързани с привидения като халюцинации. За сега единствено изследователите, изолирани в периферията на научните кръгове, правят опити да измерят достоверността на загадъчните явления.
Коментари
Няколко дни след погребението на дъщера ми през 2000г. плетейки седнала на леглото усетих присъствие в стаята и вдигнах глава. Материализира се детенцето с рокличката с която я изпратихме. Чувствата ми бяха много смесени. Започнах да се убеждавам че ми се превижда от любов и мъка. В това време се позвъни на вратата. Поколебах се дали да стана и мина покрай детето което виждам, но реших да бъда смела, тъй като те първа трябва да се боря с мъката си. Излизайки в коридора се засякохме с мъжа ми който също бе тръгнал да отваря. Само се спогледахме. Той отвори и отвън стоеше другото ни детенце с много странно изражение. Поканихме го да влиза, но не помръдваше от мястото си. Поглеждаше ту баща си ту мен с някакво очакване. Зениците му се бяха разширили и в недоумение прошепна: "Чухте ли я?". Прегърнах го и веднага се стекоха сълзите ми осъзнавайки, че не съм си внушавала за видението в стаята преди малко. Влизайки в жилището детето ни сподели, че е чуло стъпките на сестричката си как тича по коридора към вратата и викала:" Чакай, аз ще ти отворя". Мъжът ми сподели как се е почувствал странно излизайки в коридора. Каза:"Сякаш малката беше тука". Тогава ги заведох в спалнята и им разказах как се появи, къде точно стоя. Обобщавайки фактите, стигнахме до извода, че по едно и също време и тримата сме станали свидетели на непонятно за нас събитие, което няма как да отречем.
Дали това е феномен или нарушена биохимия в организма ми така и не намирам обяснение с годините в търсене на истината. Колкото повече чета, толкова повече разбирам колко малко знам :)