Първият, който обосновал и определил парадокса на бинауралните пулсации, е германският учен-експериментатор Хайнрих Вилхем Дов. Това е станало още през далечната 1839 година.
Терминът бинаурални произлиза от латинските думи "auris" и "bini", които означават „ухо” и „двойка”.
Съществуват няколко типа: алфа-ритмите, които могат да се следят когато човек е в състояние, сякаш дълбоко се е замислил. В това състояние в мозъка доминират алфа-вълни, често наричани умиротворяващи и отпускащи.
Спектърът, в който тези вълни могат да повлияят на човек, е от 8 до 13, 9 херца. Бинауралните ритми в този спектър на честотите съдействат за преминаване на организма в състояние на щастливо бодърстване, според последните изследвания.
Бета-вълните са наричани ритми на бодрост. Те преобладават в мозъка, когато човек концентрира вниманието си за решаване на някакви задачи. Излишъкът от тези вълни може да стане причина за поява на чувство на безпокойство, което поражда дискомфорт. Честотата на тези вълни е от 14 до 35 херца.
По време на доминиране в мозъка на тета-вълни /от 4 до 7, 9 херца/ човек преживява междинно състояние между бодърстване и сън. Независимо, че създаденият от тета-вълните поток от преживявания и спомени не може да навлезе в съзнанието на човек, той е способен да окаже съществено въздействие върху формирането на нов светоглед и отношения.
Преобладаването на делта-ритмите до 3, 9 херца може да се следи по време на сън. Те се активират също и когато не са задействани някой друг тип вълни. Според някои тези вълни формират подсъзнанието на хората. Те им позволяват да обменят информация помежду си на подсъзнателно ниво, състояние, в което можем да усетим какво чувстват близките за нас хора.
Бинауралните ритми в спектъра на тета- и делта-вълните могат да предизвикват състояния на творчески подем, отпускане, да служат като приспивателно средство.
В зависимост от рода на дейността, с която се занимава човек, процесите в мозъка могат да протичат както в двете мозъчни полукълба, така и само в едно от тях.
В определени ситуации ефективността на работа на мозъка може да се повиши или да се „настроят” двете полукълба да работят на една честота. Благодарение на бинауралните ритми мозъкът може да се настрои на нужния честотен спектър и да се синхронизират честотите на двете полукълба чрез звукови вълни.
Независимо от предимствата и някои противоречиви възможности на бинауралният ефект, не трябва да се забравя, че мозъка не е обикновенна част от тялото и всяка грешка ще се отрази неминуемо върху целия организъм, затова не е излишна предпазливост.
Коментари