Изкуството да отказвате, когато искат нещо от вас, е много по-важно, отколкото изглежда на пръв поглед. Като поемате прекалено много ангажименти, вие не можете да направите всичко и сте постоянно под напрежение.
А атаките не спират – лични молби, обществени поръчки, телефонни позвънявания, на които няма как да не отговорите, електронни писма, нареждания от шефовете, желания на децата...
За да сте по-спокойни, научете се да отказвате, без да наранявате чувствата на човека. Ценете собственото си време и премисляйте, преди да се съгласите да отделите част от него за някого.
Разпределяйте приоритетите. Дори да не усещате остра липса на време, може би искате да запълните свободното си време с нещо приятно, да обърнете внимание на близките си хора.
Казвайте „не” по-често, за да се отървете от етикета, който най-вероятно са ви лепнали – че не можете да отказвате и всяка задача може да бъде прехвърлена на вас.
Не се извинявайте, когато отказвате. Кажете, че съжалявате, но не можете да изпълните молбата. Не изпитвайте чувство на вина, защото иначе ще ви принудят да се съгласите.
Не бъдете прекалено добри. Бъдете възпитани, но не и уязвими. Като се стремите да не обидите никого, облекчавате задачата на много нагли и претенциозни хора да намерят някого да им свърши работата.
Не се притеснявайте да откажете на началника си. Не мислете, че ако откажете да извършите дадена задача, задължително ще ви уволнят. Подчертайте, че прекомерната ангажираност ще се отрази на качеството на труда ви.
Много по-лесно е да предотвратите събитията, отколкото после да се опитвате да оправяте последствията им. По-лесно е да попречите на задаването на въпрос или отправянето на молба, отколкото да кажете „не”.
Коментари