Бебетата са толкова сладки и издават предимно гукащи звуци. Но какво ли става в малкото им мозъче? Според биолозите децата трябва да остават в утробата много повече, за да се развият напълно, но за съжаление тазът на майката не е достатъчно обемист за това.
Затова бебето не може да остане в утробата твърде дълго, тъй като му трябва възможност спокойно да излезе от тялото на майката. Мозъкът на новороденото е четири пъти по-малък от мозъка на възрастен човек.
Знаейки този факт, педиатрите често наричат първите три месеца от живота на бебето четвърти триместър на бремеността. Защото бебето се усмихва не по-рано от десетата седмица след раждането си.
Бебетата нямат социални навици и постоянно плачат, което плаши много млади родители, но плачът е само възможност на бебето да привлече вниманието на околните към проблемите му.
Мозъкът на детето се развива благодарение на реакциите на родителите. Префронталната кора на главния мозък на детето не се контролира силно, затова опитите да бъде възпитано детето на този етап са обречени на фиаско.
Новородените се учат да разберат какво е глад, самота, дискомфорт или умора, а също и как да реагират при болка. Не е възможно едно бебе да не плаче. Всички деца, независимо дали родителите им обръщат достатъчно внимание или не, плачат най-силно през втория месец от раждането си.
Говоренето на безсмислени мили срички е важна част от общуването с детето. Когато децата имитират мимиката на лицето на родителите си, това включва собствените им емоции.
Това помага на бебетата да усъвършенстват вроденото разбиране на емоционалното взаимодействие и обяснява защо понякога родителите се опитват с помощта на мимики да покажат преувеличена радост или тъга, за да могат децата лесно да ги имитират.
Мозъкът на бебетата се развива с огромна скорост. Към една година детето вече има мозък, който е на шестдесет процента мозък на възрастен човек.
Когато детето отива на детска градина, мозъкът му вече е с оформен размер, но се развива до двадесет и петата му година. След това също продължава да се променя.
Мозъкът на детето има много повече невронни връзки, отколкото мозъкът на възрастен човек. Децата имат много по-малко спиращи невротрансмитери. Затова детското възприемане на действителността е по-разсеяно. Децата все още не могат да отсеят какво е важно.
Когато децата порастват, мозъкът им минава през процес на опростяване, невронната мрежа придобива необходимата форма и се настройва благодарение на придобития опит.
Още от раждането си децата плачат с интонациите, характерни за родния им език. Децата разделят информацията на такава, която е свързана с тях, и информация за всичко останало. Те не затормозяват мозъка си с неща, които не ги интересуват силно.
Бебетата се развиват много по-бързо, ако с тях се занимават и други възрастни хора освен майка им и баща им. Необходими са поне трима възрастни човека, за да ускорят развитието на детския мозък.
Коментари