Астероидите са небесни тела, състоящи се от скали и метали. Обикновено са концентрирани в регион, познат като астероиден обръч, който се намира между орбитите на Марс и Юпитер. Астероидите могат да са големи колкото Церера, която е с диаметър от почти 1000 километра или да са с диаметър само от няколко фута. Какъвто и да е размерът им, те никога не са достатъчно големи, за да бъдат наричани комети. Класифицират се като по-малки планети, които включват kuiper belt обектите.
Откриване
На 1 януари 1801 Джузепе Пиаци открива първия астероид, който отначало е смятан за комета. Нарекъл го е Церера на името на сицилианската богиня на житата. Церера е най-голямият астероид, откриван някога. Скоро били намерени и други астероиди, като Палата, Юно и Виста. В края на 19 век вече били видяни стотици такива.
Формиране на астероидите
Първоначално се смятало, че астероидите се формират от експлозията на планета, обикаляща между Марс и Юпитер. Според днешните астрономи обаче, те са остатъци от Големия удар, които не са успели да образуват десета планета поради гравитационната притегателна сила на Юпитер.
Астероидни удари
Астероидите са удряли Земята в продължение на милиони години. Поради търкането със земната атмосфера обаче повечето от тях са изгорели. Тези, които навлезат в земната атмосфера, се наричат метеори, докато онези, които изгарят и се появяват като прелитащи звезди, са метеориди. Според теорията за Великия сблъсък, Луната се създала, когато Теа, астероид с размера на Марс, се сблъскал със Земята в ранните дни на слънчевата система. Някои смятат обаче, че Теа е по-скоро планетоид, а не астероид. Най-големият кратер, причинен от астероид, е Чиксулуб Кратер, намиращ се в Мексико и имащ диаметър 180 км. Падналият астероид бил с диаметър от 10 км. Смята се, че този удар е причината за изчезването на голям брой флора, както и за измирането на динозаврите. Доказателствата за най-големият астероиден сблъсък, сочат към кратера Вредефорт, намиращ се в Южна Африка и възлизащ на 300 км в диаметър.
Сблъсъци на астероидни удари
Последствията от астероидния удар зависят основно от неговата маса и скорост, тъй като тези две величини определят енергията, която се освобождава когато астероидът се сблъска със Земята. Някои астероиди са способни са изпратят термални вълни, унищожаващи флора и фауна на няколко стотин километра разстояние, а други, по-големи астероиди, могат при сблъсъка си да образуват магма, покриваща области, големи колкото континенти. Най-лошият ефект на астероидните удари е, че могат да блокират слънчевата светлина месеци наред, поради формирането на облаци от прах и сажди в по-горната атмосфера. Това ще възпрепятства зелените растения да фотосинтесират и хранителната верига ще е нарушена.
Астероиди, намиращи се близо до Земята
Тези астероиди са се приближили по-близо до земната орбита, тъй като са били откъснати от астероидния пояс поради сблъсък с други астероиди или комети, или поради гравитационните сили на Юпитер. Те се класифицират в следните групи:
• Амори: Това са астероиди, които навлизат в орбитата на Марс, но не излизат от земната орбита.
• Аполони: Орбитите на тези астероиди навлизат в земната орбита, но имат орбитален период от повече от една година.
• Атини: Те имат орбити, навлизащи в земната орбита, но имат орбитален период, по-малък от една година.
В момента астероидите се наблюдават поради възможността им да се сблъскат със земната повърхност. Според тези изследвания може да има такива сблъсъци на 1 февруари 2019 и на 16 март 2880. Вероятността на сблъсъка през 2880 е колкото 1 към 300. Разработват се няколко проекта в областта на астрономията, като Космически наблюдател, Следене на астероидите, намиращи се близо до Земята и Небесно проучване Каталина, които да могат да ни предупредят за такива катастрофи.
