Много от хората са се сблъсквали с доста неприятна ситуация – спят до обяд в събота и неделя, а пред очите им е черно, главата ги боли и желанието да спят ги преследва до края на деня.
В същото време има хора, които спят по два или три часа или пък цяла нощ са били на нощен клуб, а след това директно отиват на работа и дори не им личи.
Тук не става въпрос за мързел, просто при някои хора гените са специфични, твърдят учени от Пенсилванския медицински факултет. Редица изследвания, проведени от американски специалисти в областта на психологията и медицината са позволили да се определят определени участъци в ДНК, които не само провокират повишена сънливост при носителите на особен варинта на даден ген, но могат да станат причина за нарколепсия.
Тя се изразява в дневни пристъпи на непреодолима сънливост и пристъпи на внезапно заспиване, докато човек е в движение, разговаря или е на работа, което е доста опасно най-вече за шофьорите.
По мнение на учените вариантът на гена, отговорен за повишената сънливост, присъства в двадесет и пет процента от населението на планетата ни.
Но това не означава, че всички тези двадесет и пет процента страдат от сериозн разстройства на съня. Вариантът на гена, отговорен за това, че постоянно ви се спи, се нарича DQB1 *0602.
Докато учените са успели едва да се докоснат до тайната на влиянието на гените върху характера на нашия сън, тепърва ги очакват много изследвания и експерименти.
Неоценим материал за такива изследвания са хората, които страдат от най-различни нарушения на съня. Един от обектите на изследванията е четиридесет и три годишен жител на щата Илинойс, който се казва Робърт Гибсън.
Възстановяващrят сън, който носи радост и облекчение на повечето хора, за Гибсън почти всеки ден се превръща в истински кошмар, съпроводен с адски мъки.
Работата е там, че Гибсън страда от много рядка форма на разстройство на съня – сънен паралич. Той се характеризира с временна парализа на мускулите. Това състояние винаги съпровожда процеса на заспиване и на събуждане.
Човек изпада в абсолютна невъзможност да мърда и да говори, обзема го панически ужас. И ако повече от една трета от населението го е изпитвала на гърба си един или два пъти през целия си живот, Гибсън е в това състояние постоянно.
През целия ден след поредния паралич Гибсън изпива чувство за оромна тежест, все едно са го натъпкали с наркотици. Според специалистите, които наблдават състоянието му, в организма му присъства вариантът на ген DQB1 *0602.
Този вариант на гена няма никакви други странични ефекти, освен повишената сънливост. Той със сигурност не влияе върху мозъчните функции, твърдят специалистите.
