Егото или Азът е неизменна част от нас. Тя има две страни – хем ни подтиква да вървим напред и да се борим за целите си, хем ни пречи до известна степен, когато стимулира емоции като горделивост, самонадеяност, силна самокритичност, надменност.
Така се пораждат и лошите качества егоизъм и егоцентричност например.
Само по себе си голямото его е полезно, защото колкото по-силно е то, толкова по-големи амбиции и постижения ще имаме. Когато обаче голямото его се превърне в голяма пречка за духовното ни израстване и за цялостното ни развитие, тогава наистина е проблем. Сами се досещате, че не е нужно да се освобождаваме от егото изобщо, защото така бихме заличили идентичността си. Но наистина трябва да премахнем онази част от егото, която ни пречи.
Напомняйте си, че не сте центъра на Вселената
Така ще избегнете превръщането ви в егоцентрик. Когато усетите, че се увличате и искате всичко за себе си – внимание, вещи, средства, чувства – веднага си припомнете този факт. Вие не сте центърът на Вселената и всички останали имат същото право да получават, колкото и вие. Освен това не може да притежавате всичко на този свят и непрекъснато да сте обект на внимание. Другите хора не са просто средства и начини, които да използвате за собственото си благо. Те са се родили и съществуват по същия начин, както и вие. Винаги помнете това и не позволявайте егото да ви кара да смятате, че сте много повече от другите.
Давайте повече, отколкото получавате
Научете се да следвате този вселенски закон – за да получавате, трябва и да давате. Давайте на другите – материални и нематериални блага, и го правите безкористно. Така ще надмогнете онази част от егото, която може да ви превърне в егоист. По този начин ще отворите сърцето и душата си, което е път към духовно развитие и усъвършенстване. И ще развиете непривързаност към вещи, хора и емоции. Това е много важно, за да преодолеете егото, което ви кара да проявявате ревност, завист и злоба. Такива чувства не са ви нужни – те само пречат да вървите напред и разяждат душата.
Приемете, че е възможно и вие да грешите понякога
Повтаряйте си, че да се греши е човешко. Вие сте човек, значи може и вие да грешите понякога и това е съвсем нормално. Поради голямо его някои хора се смятат наистина за безгрешни, а когато осъзнаят, че са допуснали грешка, започват да се самообвиняват безжалостно до такава степен, че не могат да преодолеят това и спират да вървят напред. Или пък приемат изключително трудно и тежко критиките от другите хора. Това ги блокира и травмира. И е съвсем ненужно. Просто запомнете този факт веднъж завинаги - хората не са машини и се случва да сбъркат. Учете се от грешките, защото това е опит. И се учете от критиките – те може да бъдат много полезни. Нека егото ви ги разглежда като урок, а не като нараняване.
Ако се провалите, опитайте пак
Неуспехите често спъват онази горделива част от егото, която ни кара да казваме – „Не, повече няма да се излагам! “. И това е страхотна грешка. Когато прохождащото дете падне, то се изправя отново и пробва пак, нали? В противен случай или ще остане да лежи на земята, или никога няма да се научи да ходи. Действайте и вие като децата, които прохождат. Провалите ли се – направете опит отново да постигнете планираното. Дори да падате неколкократно, продължавайте да се учите и да опитвате. Рано или късно ще се справите. Срамът от провала е ненужен – той само ще ви ограничи. А ако ви притеснява, че някой ще ви се смее или подиграва – помнете, че и присмехулниът е падал поне веднъж в живота си.
