В древността ораторите са високо ценени в обществото, но днес хората разбират, че добрият слушател е не по-малко привлекателна фигура от добрия оратор. Слушането и изслушването на другите дава възможност да се извлече максимална полза от речевото общуване.
Основни качества на добрия слушател:
- Добрият слушател обръща внимание на чутото и го показва
- Уважава събеседника си
- Интересува се от това, което му се съобщава
- Извлича важното от чутото и показва разбиране
Пълноценният събеседник е активен участник в разговора и това е новото разбиране за добър слушател, в разрез със старите разбирания, че добрият слушател действа като гъба, която попива чутото.
Слушането на другите се издига по тези критерий до нивото на изкуство. То се изразява в разбиране на казаното, активно участие в разговора, което включва задаване на въпроси и изразяване на мнение или позиция и превръщане на разговора в структура с начало, развитие и край.
Основни насоки за подобряване на слушателските умения
Според изследователите има 4 основни насоки за подобряване на слушателските умения.
1. Добрите слушатели участват с въпроси и изисквания за още информация и изясняване на всички въпроси.
2. Повишават самочувствието на оратора, като го карат да се чувства разбран, докато говори.
3. Сътрудничат на оратора, а не се приемат като критично настроена маса.
4. Правят предложения и търсят обратна връзка с говорещия.
Става ясно добрият слушател трябва да действа като трамплин за размяна на идеи и генериране на нови такива чрез активно включване в разговора, а не пасивен участник, който е само лакмус на представена позиция по даден въпрос.
Какво получава слушателят
Слушането е невероятен генератор на идеи. Винаги съществува информация, която слушащият не знае и може да научи.
Във всеки въпрос, който се представя, може да има гледна точка, която слушателят не е чувал. Много пъти при слушане се открива, че има и друг начин за разглеждане на същото нещо.
Огромна полза от слушането на другите е да бъде направено откритието, че една гледна точка, напълно противоположна на собствената, е изведена рационално.
При слушане на другите става ясно, че нещо, вече съществуващо в собствения ум, може да се добави към нещо чуто и така да се получи ново разбиране на нещата.
