Всеки човек поне веднъж в живота си е минавал през екзистенциалния въпрос за смисъла на живота и търси отговор, който импонира на неговата личност.
Такива отговори дават науката, религиите, философията и всички имат различно становище. Всеки човек има избора сам да се спре на отговора, който го удовлетворява, след като се е запознал с различните гледни точки.
Смисълът на живота според науката
Невробиологията тръгва от становището за формиране на човешката психика. Отговорът е стряскащо прозаичен. Според биологията мозъкът на човека се е развивал в процеса на еволюцията и е неин резултат, което на практика означава, че човешкото поведение също е плод на тази еволюция. Строежът на нашата психика служи на тази еволюция. А нейният главен интерес е да се разпространяват гените на индивида и на вида. Това означава съвсем просто, че еволюционният смисъл на човешкия живот е да разпространим гените си.
Тази теория е представена преди 40 години от британски биолог, на име Ричард Докинс. Той обяснява, че в борбата за оцеляване гените се държат егоистично и проявяват себеотрицание само когато това отговаря на дългосрочните им цели. Човек оказва помощ на себеподобните с идеята, че ще опази гените си само в сътрудничество с други индивиди от вида си.
Много учени естествоизпитатели смятат, че човешкият вид е създаден, за да се конкурира. Последователите на Дарвин застъпват теорията, че различни видове и гени се борят помежду си за оцеляване като се стремят да оставят поколение. Дори когато си сътрудничат, това също е изява на борбата им за утвърждаване.
Смисълът на живота според философията
Теорията за предаването на гените като единствен смисъл на живота звучи бездушно и неромантично, макар че логически е напълно издържана. На нея обаче се противопоставят примери от живота, когато хора отдават своя живот заради спасяването на други, рискувайки да не предадат своите гени. Това води към извода, че не само предаване на гените ни е смисъла да идваме на земята. От гледна точка на философията и психологията генетичното наследство е само един от мотивите да съществуваме.
Ако от астрофизична гледна точка не съществува нищо, което да отговаря на идеята за смисъл, човекът няма да може да съществува, ако не придаде субективен смисъл на съществуването си. Това е, защото имаме нужда от ориентир и той трябва да надхвърля човешкото битие. Води ни представата какви искаме да бъдем и какво да правим с живота си. В противен случай изпадането в дезориентация е единственото възможно разрешение.
Човекът е същество, което има способността на разсъждава какво е човек. Никое друго живо създание не прави подобно нещо. Фактът, че открай време човекът е отправил взор към звездите, говори, че се стреми към един по-мащабен контекст на смисъла на всичко, което го заобикаля и нарича просто живот.
Смисълът на живота според религиите
Всички религиозни доктрини дават свой отговор за смисъла на живота, като постановките им се различават значително, но като цяло обогатяват представите за начина, по който се гледа на най.висшето благо.
Смисълът на живота според източните учения
Източните учения гледат на живота, който тече в момента, като на отрязък от един много по- мащабен план, а именно усъвършенстването на човешката душа до степен достигане на божественото съвършенство в поредица от много животи, чиято цел е това духовно развитие. Затова съществува освен термин раждане и термин прераждане, при което една душа сменя различни тела в различни животи, за да се усъвършенства чрез опита във всеки отделен живот.
Според тази постановка смисълът на живота се състои в работата на душата по изпълнение на цялостния грандиозен план за достигане на съвършенство, който се осъществява във всеки отделен и в този конкретен живот. Това отнема на живота статута му на уникалност и неповторимост един път и завинаги и го прави само брънка от една дълга верига от съществувания, което нито може да се докаже, нито да се разбере напълно божествения промисъл.
Смисълът на живота според християнството
Християнското учение, към което най.прогресивната част от човечеството принадлежи, също дава отговор на този въпрос. Християнската религия също разглежда смисъла на живота не само тук, на земята, но и във вечността. Такъв смисъл намира единствено във възстановяването на взаимоотношенията с Бога, прекъснати след Грехопадението.
В днешната реалност тези взаимоотношения могат да се възстановят чрез връзката с Божия син, който е негов пратеник при хората. Християнството учи, че човек получава вечен живот, когато се покае за греховете си и приеме Исус Христос като Спасител.
Християнското разбиране за смисъла на живота не се състои само в това да се приеме Божият син като Спасител, но и когато човек се превърне в негов ученик, четейки словото му, следвайки завитите му, изпълнявайки препоръките му.
Човек получава избор - да се стреми сам да управлява живота си и така да утвърждава своята представа за смисъла му, или да следва Бога и волята му в живота, разчитайки, че божественото знание за смисъла на живота е истинско правилното.
Смисълът на живота извън религиите и науката
Има и мнозина, които не намират удовлетворение в нито едно схващане и търсят свой ориентир извън тях. Така се появяват изследвания на фондации и отделни личности. Например фондация Бертелсман публикува своя разработка според която религиозната принадлежност на хората в Германия намалява, но това което я заменя, са различни форми на духовност.
Преориентирането на съвременния човек не зависи от образователен ценз. Копнежът по един огромен по мащаби контекст, по един божествен план, разположен извън нашата физическа реалност съществува не само в академичните среди. У много хора се открива една вродена и сякаш генетично заложена потребност от търсене на смислов контекст на важни въпроси.
Копнежът за човечност стои непокътнат у нас и очевидно се нуждаем от емоции, които да придадат стойност на живота. За този, който не може да изпитва емоции, както в случаите на депресия, животът губи стойност, а заедно с това и смисъл. Всичко това навежда към извода, че смисълът на живота може да се състои и в това да го преживяваме емоционално, защото само емоциите са в състояние да превърнат обикновения бит в битие.
Връзката между въпроса за смисъла на живота и щастието
Вълнението от преживяването на всеки ден от живота ни е нужно, за да поддържа живеца ни, да се усещаме и чувстваме живи. Това ни дава стимул да откриваме неща по-велики от нас, да се обграждаме с любов, да си създаваме цели, да откриваме смисъл в нещата, които са безгранични са основни стъпки по пътя към откриване на смисъла на живота. А така можем да достигнем до усещането за щастие.
Търсенето на смисъла на живота е също толкова голяма задача, колкото преследването на щастието, но тези, които се занимават с изследване на двете понятия твърдят, че разликата между тях е огромна. Взаимната им обвързаност обаче е очевидна. Откривайки смисъла на живота, лесно ще стигнем до формулата как да бъдем щастливи.
