Хлябът е на особена почит във всички ритуали, които съпътстват ежедневието на хората, превърнат е в символ на живота и благополучието му. За българите той продължава да бъде основна храна. След като омесят тестото на Игнажден и Бъдни вечер, без да премахват следите от суровината за хляб по ръцете си, жените излизат на двора и докосват плодородните растения.
Креативната украса върху питката на Бъдни Вечер от тесто се отделя. Символичното изображение на кошарата с овце се дава на тази, който се занимава с тях. Останалите фигури се разпределят според занятието на всеки.
Част от тестото се добавя към храната на животните, които отглежда семейството. В утрото на Коледа се дава по малко на всяко от тях, за да ги пази от болести и с пожелание да се множат.
Тези прастари традиции съвсем не са случайни. Те имат своята основа в ролята на житото като главен източник на човешката храна и като най-старата храна, която хората са произвели още в зората на времето.
На житото се отрежда важно място в еволюцията. Според учителя Дънов с появата на житото, е започнала човешката еволюция. Тази култура е богата на витамините В1, В2, Е, РР, съдържа и много минерали, сред които се отличават натрият, калият, калцият, магнезият, желязото, фосфорът, както и фибрите и антиоксидантите.
В житното зърно се отличават обвивката, ендоспермът и житният зародиш, те са основните му части. За да се получи бяло брашно, при меленето се премахват обвивката и зърното, в които са концентрирани голяма част от полезните характеристики.
Смята се, че ако житото е подложено на термична обработка или е смляно, то губи част от жизнената си енергия, своята Прана. Селекцията на зърната променя ДНК структурата им.
Затова ценно е първото жито, послужило за производството на хляб - лимецът. Тази първи стар сорт жито не е променил своята ДНК структура от появата си. Лимецът продължава да съдържа 14 хромозома, както и в най-стари времена. Хлебната пшеница вече е с 42 хромозома, което се дължи на използването на технологии за увеличаване на добивите.
Зърното на обикновената пшеница е голо и приема всякакви радиации, подвластно е на действието на токсините, пестицидите, които са способствали за промяна на ДНК структурата на културата. Това я е превърнало в маскирана сила, която изненадващо е напълно способна да окаже влияние и на човешката ДНК.
Пиететът към хляба е закодиран в гените на човека още от времето, когато е станал първата произведена от него храна. И той наистина прониква чак до гените ни, променяйки ги, благодарение на силата, която носи.
Голямото предимство на пълнозърнестото жито пред днешната пшеница се състои в това, че не е предмет на стопанската дейност на човека, насочена към високи добиви. Зърното му има обвивка и не приема вредните влияния на околния свят. Затова е чисто, здравословно и полезно.
Вижте още ролята на думите за промяна на ДНК.
