Ликантропията е едно от най-загадъчните заболявания в съвременната психиатрия. То води своето начало от Средновековието и дори има продължение и днес, независимо, че случаите значително са намалели.
За какво всъщност става дума?
С ликантропия се обозначава състояние, при което определен човек престава да гледа на себе си като представител на човешката раса и се възприема като животно, най-често като вълк, така наречените върколаци, но ликантропия може да се прояви също към котка, плъх, лисица и други представители на животинския свят.
Ликантропията е нарушение на самовъзприемането и поведението и твърда вяра у пациента, че е определен вид животно. Убеждението не работи, засегнатият твърдо вярва в това свое ново аз.
С термина ликантропия се обозначава болест, причинена от неправилно функциониране на определени части от мозъчната кора, отговорни за движението и усещанията.
Известно е, че с помощта на сензорната мембрана на мозъка у човека се формират представите за заобикалящия го свят и за самия себе си. Дефекти в обвивката обаче карат човека да се възприема като животно и да визуализира съответни поведенчески навици.
Става въпрос за психично разстройство, което кара върколаците да имат постоянна параноична заблуда. Те страдат и от остра психоза, биполярно разстройство или епилепсия, които им причиняват душевен дискомфорт. И макар да е уникално по същността си заболяване, ликантропията е подобие на шизофренията.
Болният страда от натрапчиви мисли, че е част от животинския свят. Има хронично безсъние и нощем е активен. Ликантропът не се страхува да каже на другите за своето второ аз и споделя тайната си.
Не съществува лечение срещу това заболяване. Симптомите се тушират по същия начин, както при всички душевни разстройства - с антидепресанти, сънотворни, успокоителни средства, които да балансират вътрешното напрежение у болния.
Дали наистина съществува такава болест?
Дебат все още се води по въпроса, но има съгласие, че ликантропията силно напомня на порфирията, вампирската болест, които са причинени от генетични аномалии, причинени от бракове между роднини. Така се нарушава производството на хемоглобин и оттам избледняване на кожата, което е характерна отличителна черта на болните.
С развитието на медицината митовете и страшните приказки за върколаци се заместват с реалното разбиране за този здравословен проблем. Далече в миналото са и практиките, прилагани от църквата, върколакът да се изгаря на клада, да се затваря в манастир и други мерки.
През 1850 година синдромът на върколака вече се определя като нарушение на психологията, което трябва да се лекува до достигане на задоволителен контрол над болестта.
Коментари