Реставрацията Мейджи

Реставрацията Мейджи в японската история е политическата революция, случила се през 1868 г., довела до окончателното разпадане на шогуната Токугава (военното правителство).

По този начин е сложен край на периода Едо (Токугава) (1603–1867) – и, поне номинално е върнат контролът над страната с ръководството на имперското управление на Муцухито (император Мейджи). В по-широк контекст обаче Реставрацията на Мейджи от 1868 г. започва да се отъждествява с последвалата ера на големи политически, икономически и социални промени – периода Мейджи (1868–1912 г.), които довеждат до модернизацията на страната по западен модел.

Самото събитие се характеризира със състоялия се държавен преврат в древната имперска столица Киото на 3 януари 1868 г. Извършителите обявили свалянето на Токугава Йошинобу (последният шогун), който към края на 1867 г. вече не е на власт, и провъзгласява младия император Мейджи за владетел на Япония. Йошинобу организира кратка гражданска война, която завършва с капитулацията на имперските му сили през юни 1869 г.

Лидерите на революцията са били предимно млади самураи от феодални владения (ханове), в историческа вражда с властта на Токугава, в южната част на Кюшу. Те са били мотивирани от нарастващия брой вътрешни проблеми и от заплахата от чуждо посегателство. Съмненията за последното се дължат на усилията на западните сили да „отворят“ Япония, започвайки през 1850-те години след повече от два века изолация, и страха, че Япония може да бъде подложена на същия империалистически натиск, който те наблюдават да се случва в Китай. Бунтовниците вярват, че Западът се ръководи от идеята за национално единство, индустриализацията за материална сила и добре обучени военни, които защитават националната сигурност. Възприемайки лозунга Обогатете страната, укрепете армията (Fukoku kyōhei), те се стремят да създадат национална държава, способна да стои наравно със западните сили.

Първоначалните цели на новото правителство са изразени в Хартата (април 1868 г.), която се ангажира да създаде съвещателни събрания и публична дискусия, да отмени някои стари обичаи и практики. Първото действие, предприето през 1868 г., докато страната все още е неуредена, е да се премести имперската столица от Киото в шогунската столица Едо, която е преименувана на Токио (Източна столица).

След края на бойните действия следва смяна на стария феодален режим. Административната реорганизация е до голяма степен завършена през 1871 г., когато домейните са официално премахнати и заменени от префектурна система, която е останала в сила и до днес. Премахнати са и всички феодални класови привилегии. Също така през 1871 г. е сформирана национална армия, която е допълнително подсилена две години по-късно със закон за всеобщата военна повинност. В допълнение, новото правителство провежда политики за уеднаквяване на паричната и данъчната системи, като селскостопанската данъчна реформа от 1873 г. осигурява основния източник на приходи.

В същото време нарастващото популярно движение за права, насърчено от приемането на либерални западни идеи, призова за създаване на конституционно правителство и по-широко участие чрез съвещателни събрания.

В отговор на този натиск правителството издава изявление през 1881 г., в което обещава конституция до 1890 г. През 1885 г. е сформирана кабинетна система, а през 1886 г. започва работата по конституцията. Вследствие, през 1889 г., Конституцията на Мейджи е официално обнародвана, а първият парламент е свикан на следващата година.