Между 1081 и 1903 година около 20 живи монаси предприемат една радикална за всеки разумен човек практика, наричана Буда в човешко тяло. При нея вярващите се мумифицират живи, а в последните години откриха останки на монаси, извършили този ритуал.
Въпреки че мумификацията не е типична процедура за Япония, будистите от планините Дева вярват, че единствено чрез нея могат да се докоснат до безсмъртието.
Преди доброволно да легнат на масата и да се превърнат в мумии, монасите се подлагат на стриктна диета, която цели да дехидратира тялото и да го освободи от излишните мазнини. В последните си часове, очаквайки смъртта, те не хапват нищо, а само медитират.
През такъв процес на мумификация преминават религиозни представители и на други култури, тъй като според много религии, ако тялото живее вечно и душата ще го последва.
За други религии ритуалът по мумифициране на живи хора се изпълнява с цел изкупление за човешките грехове. Монасите, които се подлагат на тази практика, се наричат сокушинбутсу, като вярват, че принасяйки земното си тяло в жертва, за душата им ще има сигурно място в рая Тушита.
Целият процес отнема приблизително 3 години, започвайки от диетата с корени, ядки, дървесна кора и борови иглички. В телата на някои от самомумифициралите се монаси са откривали дори речни камъни.
Освен на специален хранителен режим, монасите се подлагали и на духовна диета, която трябвало да покаже доколко са убедени в решението си да пожертват тялото си.
Диетата продължава около 1000 дни, като след този период монахът получава титлата сокушинбутсу.
Преди да започне процесът на балсамиране, монасите пият чай от китайско дърво, за който се вярва, че предпазва тялото им от разлагане, след като бъде погребано.
В последния етап преди мумифицирането монасите пият единствено солена вода и започват с медитациите, подготвящи душата им за отвъдния живот.
След като телата им бъдат превърнати в мумии, те се заравят в борови кутии на три метра под земята и на гроба им се поставя борова пръчка, показваща, че все още са живи.
Този ритуал се забранява официално от император Мейджи през 1877 година. Последният монах, който се самомумифицира, го прави незаконно през 1903 година. Неговото име е Буккай и днес останките му са в будистки храм в югозападна Япония.