Периодът на шогуната Токугава е време на значителни промени в начина на живот в Япония, но и време на продължителен мир, последвал обединението на страната.
Те се дължат на Токугава Иеясу - шогунът, обединил и променил Япония. Този пълководец и държавник управлява Страната на изгряващото слънце от 1603 до 1616 година, но шогуната с неговото име продължава да води тази политика до 1868 година.
Токугава Иеясу излиза на политическата сцена в родината си като значителен феодал, успял да увеличи владенията и числеността на войските си, а това принуждава всички останали да се съобразяват с него.
Това е време на непрекъснати войни и размирици между водещите даймио - влиятелни и богати феодали, воюващи за правото да определят дневния ред в държавата. Токугава Иеясу се установява в Едо, район, познат днес като столицата Токио, изгражда укрепен замък, в който се чувства защитен.
За да разчисти пътя си към управлението на страната той побеждава в битка през 1600 година най-големия си съперник кланът Хидейоши и по-късно е посочен от императора за шогун.
След този успех Иеясу става най-богатия земевладелец в Япония, защото получава отнетите земи на победените от него даймио, а чрез политика на разселване на победените той ги лишава от корените им, както и от подчинени самураи. По този начин Иеясу държи самураите под пълен контрол.
Новият шогун налага строги данъци в минното дело, въвежда ред в паричната система, отваря нови монетни дворове.
С указ забранява християнството и постепенно избива или прогонва християните от страната, премахвайки тази религия от Япония.
Периодът на управлението му поставя началото на дълготраен мир, от който животът в Япония се нуждае след продължителните войни. Макар че самураите остават без занятие, това им дава възможност да опитат и нови занимания, освен войната. За всички други страни от живота мирът означава раздвижване - на търговията, занаятите, земеделието.
Сам Иеясу остава шогун за кратко време. Оттегля се от поста през 1605 година в полза на сина си. На практика обаче той остава човекът, който диктува политиката в страната, макар да не заема поста и да посвещава времето си в изучаване на историята и разговори с познавачи на древността. Това е само формално, защото до смъртта си той е активен политик в сянка.
Това, което смущава сънищата на Иеясу, е синът на неговия конкурент Хидейоши, който живее в своя замък в Осака. Тъй като го вижда като бъдещ конкурент на своя син, Иеясу организира поход до Осака, разрушава замъка и убива сина на Хидейоши, с което изличава спомена за тази династия за дълго време.
През последните години от живота си Токугава Иеясу издава някои закони за регламентиране живота на императорското семейство, придворните и духовниците. С това той укрепва властта на шогуните Токугава, които остават на власт и след неговата смърт през 1616 година, чак до 1868 година.
