Всички религии по света приемат, че духът на човека продължава да живее и след смъртта. Намерените останки от живота на неадерталците в околностите на германския град Дюселдорф показват, че древните хора поставяли умрелите в гроба, облечени и гримирани. Намерени са останките на скъпи накити и венци, което говори, че те старателно са подготвяли своите мъртъвци, преди да ги изпратят във вечността.
Първият модерен човек е Кроманьонският, по името на пещерата във Франция, където за пръв път били намерени останки от него. Гробовете на тези хора били пълни с вещи. Например намерен е гроб отпреди 24 хиляди години, в който до трупа на мъжа имало останки от жена и от пола, украсена с перли от слонова кост.
В друг гроб, където били положени труповете на брат и сестра, пък били намерени кама с инкрустации от слонова кост, пръстени и други накити, предназначени да им служат и в отвъдния свят.
Вярата за безсмъртието на човешката душа съществува във всички народи. Червенокожите индианци от Перу, след като погребат мъртвеца, поставят нещо като тръба над главата му. По този начин духът на умрелия излиза и се отправя в друга посока.
Най-голяма почит и уважение към мъртвите отначало са засвидетелствали египтяните. Картините, с които били изрисувани пирамидите, показват, че те твърдо са вярвали в прераждането на човешката душа. Умрелите също имали свои богове, свои обичаи и традиции.
Вярата в безсмъртието на душата отначало е била по-разпространена сред азиатските народи. Древните шумери през 2500 година преди Христа са погребвали заедно с умрелия владетел и цялото му семейство. А също и слугите, които са служили на владетеля приживе, за да продължават да му служат и в отвъдния свят.
Гърците приемат, че умрелите отивад на Запад. След като бъдат приети в другия свят, им се разрешава да преминат реката Ашерон. Поради това под езика на умрелия слагали по една монета. А след това специална делегация от името на Всевишния дава разрешение на умрелия къде да отиде по-нататък.
Коментари